Войната, политическото напрежение и влошаващите се макроикономически перспективи поставят пред изпитание централните банки в Унгария, Полша и Румъния. Тези трудности са допълнение към третото най-голямо предизвикателство пред региона след финансовата криза през 2008 г. и прехода от комунизъм към пазарна икономика през 90-те години на миналия век, пише Financial Times.
Месец след месец централните банки повишават лихвените проценти, за да ограничат инфлационния натиск, който беше започнал да расте още преди инвазията на Русия в Украйна през февруари, която увеличи цените на петрола, природния газ, металите, хранителните продукти и торовете. Все още лихвените проценти остават дълбоко на негативна територия - признак, че ще са необходими повече увеличения за забавяне или поддържане на очакванията за инфлацията.
За централните банки въпросът е колко високо и бързо да повишат лихвите, без да засегнат следпандемичното икономическо възстановяване, което беше започнало да се оформя преди февруари. Някои фактори обаче, които биха могли да облекчат задачата им, са извън техния контрол.
Унгария, Полша и Румъния се надяват да поддържат икономически растеж с помощта на десетките милиарди евро от възстановителния план на Европейския съюз за 800 милиарда евро. Но споровете относно върховенството на закона с Брюксел значат, че Унгария и Полша все още не са получили нито цент от фонда, докато продължават да съществуват съмнения относно способността на Румъния да използва парите ефективно.
Централните банки в региона трябва да управляват инфлацията, без да увеличават прекомерно разходите за обслужване на дълга, заявиха Якоб Сувалски и Левон Камерян от Scope Ratings тази седмица. “Очакванията за инфлацията нарастват. Волатилността при валутите ще се запази на фона на възможни отливи на капитал, поставяйки натиск върху чуждестранните резерви, дори когато централните банки затягат монетарната политика”, пишат те.
Унгария е пример за това. Нейната централна банка повиши основните лихви със 100 базисни пункта миналия месец до 4,4%, но годишната инфлация е на ниво от 8,5%. Очакванията на централната банка са за средно ниво на инфлацията през тази година от между 7,5 и 9,8%.
Очевидно се задават още увеличения на лихвите. Петер Вировач от ING bank смята, че има възможност за положителен реален лихвен процент до края на тази година, което вероятно ще означава 8% или повече. Централната банка на Унгария обаче не работи в политически вакуум.
Преди парламентарните избори този месец правителството на Унгария заля гласоподавателите с лавина от социални плащания, увеличения на заплатите и данъчни намаления. Тези мерки увеличиха унгарския бюджетен дефицит, който беше подложен на натиск след разходите, свързани с войната в Украйна.
Форинтът отслабна в началото на март до рекордно дъно от 400 форинта за евро. Валутата се стабилизира след това, но за да си върне отново доверието на инвеститорите, правителството трябва да постави социалните разходи под контрол. Все пак намаляване на разходите и рязко увеличение на лихвените проценти, заедно с липса на средства от европейския фонд за възстановяване, могат да поставят унгарската икономика под значителен натиск.
Миналия месец годишната инфлация в Полша се ускори до 11% и се очаква средното ѝ ниво да остане такова през цялата година. На 6 април централната банка на страната увеличи основните си лихви със 100 базисни пункта до 4,5%. Адам Антониак от ING очаква лихвите да се повишат до 6,5% през тази година и до 7,5% през 2023 г. Лихвените проценти могат да останат негативни през тази година, въпреки че фискалният натиск нараства. Войната в Украйна доведе до увеличение на разходите за отбрана, образование, здравни грижи и социална защита на над 2,5 милиона бежанци, които пристигнаха в Полша в началото на април.
Годишната инфлация в Румъния се ускори до 10,2% през март, но основните лихви са само 3% въпреки увеличението с 0,5% в началото на април. Икономисти очакват средна инфлация през тази година от около 9%. За Румънската национална банка предизвикателството е, че по-високите лихви изглеждат наложителни, но икономическият растеж залязва.
“Стратегията “направете възможно най-малко и се надявайте, че ще успеете” изглежда е предпочитаният инструмент досега и няма причина да очакваме промяна в политическата позиция”, заяви Валентин Татару от ING.
Икономиките на Централна и Източна Европа са уязвими от последиците от войната в Украйна. За да ги защити, регионът се нуждае от централни банки, готови да забавят инфлацията, но също и от правителства, готови да вземат трудни решения относно разходите и отношенията си с ЕС.