Още преди началото на пандемията Китай бе в центъра на световната криза с раждаемостта – но намаляването се е засилило още повече през последните две години, предават от Financial Times.
Коефициентът на раждаемост на Китай е паднал с 30% между 2019 и 2021, което е най-големият спад в рамките на две години от времето на големия глад в страната между 1959 и 1961. Едва 10,6 милиона бебета са се родили в Китай през 2021, което е най-ниската стойност откакто започват да се събират статистики през 1949 г.
Джон Уилмот, председател на дивизията на ООН по населението, казва, че спадът в ражданията през 2020 година „не се вписва в нормалните сезонни изменения в раждаемостта“ и ясно показва ефекта на пандемията върху тях. Все още се усещат смущения, причинени от вируса, включително в градове като Шанхай, където са наложени строги ограничения като част от политиката на Пекин за нулев Covid.
Според редица анализатори Китай се движи на ръба на демографския спад. Десетилетия на стриктен контрол по раждаемостта в комбинация с навлизането на жените във висшите учебни заведения и на ръководни постове, са променили изцяло отношението към отглеждането на деца.
„Китай е в пълна демографска катастрофа“ каза Даръл Брукс, автор на книгата Празна планета, която е посветена на проблема със спада на населението в световен мащаб.
Специалисти предупреждават, че ако тази тенденция не се промени населението на страната може да намалее наполовина до края на този век – от 1,4 милиарда души до 730 милиона според данни на изследване на The Lancet. Това създава и политически затруднения за Пекин – как да плати за растящите пенсии и здравни разходи на възрастните хора с данъците на намаляващото население в трудоспособна възраст.
Експертите смятат, че икономическата несигурност насред пандемията е накарала някои двойки да отложат или да се откажат от брак и деца.
Записан е спад от 12% в броя на сключените бракове, които са паднали до 8,13 милиона през 2020 г. Експертите смятат, че това ще повлияе на раждаемостта, тъй като извънбрачните деца са рядкост в Китай.
В момента Китай се бори със скока на заразени от Covid чрез строги затваряния на градове из цялата страна, включително Шанхай. Йи Фусиан, учен към Университета в Уисконсин-Мадисън, смята че политика на нулев Covid, следвана от правителството, ще засили тенденциите за ниска раждаемост и малък брой сключени бракове тази година.
„Много млади двойки се плашат от бременност и деца понеже ограниченията в Китай са твърде строги“, казва Йи. „Целият блок или квартал могат да бъдат затворени без предупреждение ако се съобщи за нов случай на заразен“, добави той, като поясни че това създава стрес за бременните жени, които имат нужда от лесен достъп до медицинска помощ.
Но резкият спад в ражданията е започнал много преди пандемията и се дължи до голяма степен на строгите политики на Китай за контрол на населението. Политиката, ограничаваща семействата до едно дете, която бе наложена през 1980 година, намали сериозно броя на ражданията.
Пекин се отказа от тази политика през 2016, но това не промени демографските тенденции. Броя на новородените спада с всяка изминала година.
„Това е буря, която се засилва и през последните няколко години набира скорост“, каза Уан Фен, експерт по демографските процеси в Китай към Университета в Калифорния – Ървин. Той смята, че „историческият багаж“ на тази политика е направил така, че китайските семейства са свикнали да имат само по едно дете.
В резултат на това повечето китайски семейства имат структура „4-2-1“. Родители, които нямат свои братя и сестри, се грижат за две двойки баби и дядовци и едно дете, разказва Йи, който е дългогодишен критик на политиката за едно дете.
„Китайското общество се е адаптирало към семейна структура с едно дете“, каза Йи.
Високите цени на жилищата и високите цени за образование на децата правят създаването на голямо семейство трудно достижимо. Има силни икономически фактори, които принуждават хората да имат по-малко деца. „Бремето да се грижиш за четирима възрастни означава, че домакинствата нямат достатъчно средства да отгледат повече от едно дете“, добавя Йи.
Сиао Ге, 32-годишна учителка в средно училище в Южоу, провинция Хенан, наскоро разбира, че е бременна с второ дете.
„Тревожа се за финансовото си състояние. Отглеждането на дете изисква много пари“, казва тя. „Обикновени семейства като моето, които имат пари само за текущите нужди, по принцип не искат да имат второ или трето дете“.
Политиците се опитват да увеличат раждаемостта. Миналата година нов закон промени максималния брой деца на семейство до три. Предлагат се и допълнителни стимули за родители с повече от едно дете, включително парични помощи и удължено майчинство. Техните усилия обаче нямат ефект.
„Не съществува правителствена политика, която би ме накарала да имам второ дете. За да отгледаш дете трябва да направиш твърде много лични саможертви“, каза Лия Жао, 31-годишна майка от Нанжин с едно дете.
Жао е пример за семейната структура „4-2-1“. Когато е родена през 1989, тя е била едно от 24 милиона бебета, родени в Китай. Когато ражда първото си дете през 2020, броя на ражданията е намалял наполовина до 12 милиона.
Жао, която е бивша счетоводителка, прибавя и социални фактори към решението си да няма повече деца – опасението, че ще й бъде трудно да си намери работа.
„Работодателите ще сметнат, че семейните отговорности ще ми пречат на работата“, казва тя.
Жао споделя, че бившият ѝ работодател е питал жените, кандидатстващи за работа, за семейното им положение и дали планират да имат деца. „Те никога не задават такива въпроси на мъжете“, каза тя.
Лу Пин, китайска активистка и феминистка, смята, че политиките за окуражаване на раждаемостта чрез парични помощи не адресират истинската причина жените да не желаят повече деца.
„Дискриминацията срещу младите майки на работното място трябва да бъде премахната, за да могат жените да са сигурни, че майчинството няма да повлияе на кариерата им“, каза Лу.
Но дори по-голямото равенство може да не бъде достатъчно да спре демографският срив на Китай, предупреждават експерти.
„На жените им е повтаряно цял живот, че трябва да имат по-малко деца“, смята Йи. „Тези втълпени вярвания не могат да се променят изведнъж чрез държавна политика“.