Близо 400 милиона души в 45 градове в Китай са под пълна или частична блокада като част от политиката на Пекин за нулев брой на заразени с Covid-19. Общо те представляват 40-процентен дял, или 7,2 трилиона долара, от брутния вътрешен продукт на втората по големина икономика в света, показват данни на Nomura Holdings, цитирани от CNN.
Анализатори натискат алармата, но посочват, че инвеститорите не оценяват правилно колко сериозни могат да са последиците за световната икономика от продължителните мерки за изолация.
“Глобалните пазари може би все още подценяват влиянието, защото вниманието остава концентрирано върху конфликта между Русия и Украйна и увеличението на лихвите от Федералния резерв”, написаха Лу Тинг, главен икономист на Nomura, и негови колеги в бележка до клиентите миналата седмица.
Най-тревожен е локдаунът в Шанхай, наложен за неопределено време, тъй като 25-милионният град е един от основните производствени и износни хъбове на Китай.
Карантините там доведоха до недостиг на храна и невъзможност за достъп до медицински грижи. Те също така оставиха без служители най-голямото пристанище в света.
Пристигащите стоки остават в морските терминали в Шанхай по средно осем дни, преди да бъдат транспортирани, което е ръст от 75% след началото на кръга мерки. Времето за съхранение при износ намалява, но това вероятно се дължи на липсата на нови контейнери, които да бъдат изпратени към пристанището от складовете.
Карго авиокомпаниите са отменили всички полети във и от града, а над 90% от камионите, необходими за вносни и износни доставки, са извън строя.
Шанхай генерира 6-процентен дял от китайския износ, показват статистически данни на правителството за 2021 г., а затварянето на заводи в града и около него допълнително засяга веригите на доставка.
Фабриките на Sony и Apple в града и около него са празни. Quanta, най-големият производител на преносими компютри в света и един от производителите на MacBook, напълно е замразила производството си. Заводът на компанията в града генерира около 20-процентен дял от производствения ѝ капацитет, а по-рано дружеството заяви, че ще успее да изнесе 72 милиона бройки през тази година. Tesla също затвори Гигафабриката си в Шанхай, която произвежда около две хиляди електромобила на ден.
В петък Министерството на индустрията и информационните технологии на Китай заяви в изявление, че изпраща работна група в Шанхай, която да разгледа план за възстановяване на дейността на 666 ключови производители в града.
“Влиянието в Китай е голямо и ефектите върху глобалната икономика ще са доста съществени”, заяви Майкъл Хирсън, ръководител в Eurasia Group за Китай и Североизточна Азия. “Мисля, че ни очаква още волатилност и икономически и социални трусове през поне следващите шест месеца”, добавя той.
Продължаващите неуредици за китайските производители и износители могат да помогнат за ускоряване на ключовата инициатива на американския президент Джо Байдън за намаляване на зависимостта на САЩ от китайски продукти и веригите на доставки.
Изпълнението на целта обаче ще има сериозни икономически последствия.
В доклад, публикуван миналата седмица, Световната търговска организация предупреди, че най-лошият сценарий, предвиждащ разделения между глобалните икономики заради руската инвазия в Украйна, може да намали дългосрочния растеж на световната икономика с 5%.
Това обаче е малко вероятно, имайки се предвид дълбоките финансови връзки между Китай и САЩ. Инвестициите в акции между двете страни и облигации достигнаха 3,3 трилиона долара към края на 2020 г. според данни на Rhodium Group.
“Това все още са силно преплетени икономики”, отбелязва Хирсън. “Тази интеграция няма да бъде заменена лесно, защото това би било изключително скъпо за САЩ и глобалната икономика”, добавя той.
Все пак американските икономически лидери смятат, че разделението вече се случва. Хауърд Маркс, съосновател на Oaktree, написа в края на март, че “махалото се връща към местните източници” и далеч от глобализацията. Лари Финк, ръководител на Blackrock, повтори твърдението в писмо до акционерите на компанията. “Руската инвазия в Украйна сложи край на глобализацията, в която живяхме през последните три десетилетия”, посочи той.
Междувременно една трета от Китай остава под карантина, докато икономиката на страната е изправена пред предизвикателства.
Скорошният отговор на пандемията на Китай вероятно ще струва поне 46 милиарда долара на месец, или 3,1% от БВП на страната, сочат изследвания на Китайския университет в Хонконг.
Анализатори вече не смятат, че Китай ще постигне целта си за 5,5-процентен ръст през 2022 г. Световната банка преразгледа очакванията си за растежа на втората по големина икономика през тази седмица до 5%, но отбеляза, че ако ограничителните мерки продължат, числото може да се понижи до 4%.