Носителят на Нобелова награда по икономика Хари Марковиц пише, че „диверсификацията е единственият безплатен обяд във финансите“. Индивидуалните инвеститори обаче не трябва да диверсифицират толкова много, колкото си мислят, пише Майкъл Тейлър за Financial Times.
Диверсификацията е общоприето схващане. В идеята има смисъл: чрез насочване към широк спектър от активи инвеститорът може да ограничи риска и волатилността. За тези, които не са склонни към риск, стратегията може да помогне да спят по-спокойно.
Въпреки това всичко в живота е търговия. Ограничената волатилност означава известна защита при спадове, но и по-слаби печалби. А когато става въпрос за намаляване на риска, няма значение какво е нивото на диверсификация при мечи пазар. Тогава почти всичко се движи в посока надолу. Частните инвеститори използват диверсивикацията като хедж при риск от спадове. Те обаче могат да постигнат това чрез закупуването на няколко некорелирани акции, без да спират растежа си.
Диверсификацията се използва от управителите на фондове, които движат капитал и трябва да покрият своите бази. Това е така, защото тяхната цел често е да не губят пари, а най-добрият начин това да се случи е като избягват риска. Освен това институциите често имат много повече капитал за управление от частните инвеститори. Освен ако не се събудите някоя сутрин и не откриете, че изведнъж сте се превърнали в многомилиарден хедж фонд, диверсификацията носи повече вреди, отколкото ползи.
Това е така, защото не зад всички акции има една и съща идея. Всъщност идеите зад някои акции са по-добри от други. Ако се следват обаче общоприетите схващания и се закупят например 20 акции, то най-добрата идея ще има 5-процентен дял от портфолиото - точно колкото и най-лошата. Диверсификацията, следователно, е защита срещу риска. Най-вече тя е защита срещу неща, които не знаем и не можем да контролираме.
Британският пазар на компании с малка капитализация, например, е едновременно неликвиден и неефективен. Индексът Aim е пълен с компании, за които няма достатъчно информация или са пренебрегвани. През първите 20 години на Aim инвеститорите биха губили пари в 72% от всички компании в индекса. Роел Кампос, бивш член на Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ, определя индекса като “казино”.
Британските компании с малка капитализация често предлагат непропорционални опции за риск/възнаграждение, защото тази част от пазара не е предпочитана. Това е възможност, която дребните инвеститори би трябвало да могат да уловят, а не да диверсифицират, защото им се внушава, че се нуждаят от широка експозиция. Фокусирането върху най-добрите идеи води до по-силни резултати. Дребните инвеститори също имат няколко предимства пред професионалните си колеги.
Първо - те могат да купуват и продават акции с относителна лекота. За институциите купуването и продаването на позиции може да отнеме седмици и съответно да задвижи цената нагоре или надолу. Възможността за бързи ходове е голямо предимство.
Второ - институциите трябва да диферсифицират спрямо собствените си правила. Индивидуалните инвеститори имат пълната свобода на проценка за своите активи. Според Тейлър насочването на целия капитал към само една акция никога не е за предпочитане, но притежанието на между пет и десет акции може да помогне за концентрацията на капитала върху най-добрите идеи. Също така това осигурява достатъчна диверсификация в случай, че дадена акция внезапно предизвика финансов шок (което се случва).
Дребните инвеститори могат също да диверсифицират като купуват акции, които са относително некорелирани с пазара като цяло. Акциите в FTSE 100 и на компаниите с голяма капитализация са свързани с макроикономическите условия, докато тези на дружествата с малка капитализация могат да се справят с бурите по-ловко. Това не означава, че винаги го правят, но притежанието на акции, които не са пряко свързани с икономиката, е диверсификация спрямо системния риск.
Опцията за дребните инвеститори е да търсят възможности, при които печалбата е над чистата компенсация за поетия риск и да притежават няколко такива акции в различни сектори. Този подход изисква време и усилия - може би повече, отколкото при портфолио, съдържащо множество акции. Но всеки, които избира акциите си, без значение от нивото на диверсификацията им, трябва да се ангажира със следенето на финансовите пазари и да има готовност за участие във всяка сесия. Това е неизбежен разход, освен ако трейдърите не възлагат инвестициите си на външни изпълнители, заключва Тейлър.