Макар да изглежда, че по-голямата част от света е обединена в осъждането на войната в Украйна, всъщност коалицията срещу Русия е водена от Запада, а не е глобална. Това може да има важни последици за бъдещето на международните финанси, тъй като страните по света наблюдават драматичните ходове на САЩ и техните съюзници за замразяване на валутните резерви на Русия, пише в свой материал Financial times.
„Санкциите бяха разтърсващи“, признава Джон Смит, който е бил един от водещите експерти по санкциите в Министерството на финансите на САЩ, а сега е съпредседател на отдела за национална сигурност в Morrison & Foerster, адвокатска кантора. „Те пречупиха досегашните норми“.
Силата на санкциите срещу Русия се крие в доминацията на щатския долар, който е най-широко използваната валута в търговията, финансовите транзакции и резервите на централните банки. И все пак, използвайки долара по този начин, САЩ и техните съюзници рискуват да предизвикат реакция, която може да подкопае американската валута и да раздели световната финансова система на съперничещи блокове, които могат да оставят всички в по-лошо положение.
Китай например се стреми да придаде на своята валута много по-голяма роля в международната финансова система в дългосрочен план. Пекин разглежда доминиращата позиция на долара като един от бастионите на американската мощ и иска да го пресече. Украинският конфликт ще затвърди тази гледна точка.
Джан Янлин, бивш изпълнителен вицепрезидент на Bank of China твърди, че санкциите „ще доведат до загуба на доверие спрямо САЩ и ще подкопаят хегемонията на долара в дългосрочен план“. Тя заяви, че Китай трябва да помогне на света „рано или късно да се отърве от хегемонията на долара“.
Смъртта на долара е била прогнозирана безброй пъти преди, но в крайна сметка американската валута винаги запазва позициите си. Инерцията е мощна сила в трансграничното финансиране: веднъж след като дадена валута се използва широко, това се превръща в самоутвърждаваща се позиция.
Ако отливът от долара наистина се материализира в следващите години санкциите срещу Централната банка на Русия няма да бъдат разглеждани като смел и оригинален начин за оказване на натиск, а като начало на края на доминацията на долара – един своеобразен финансов Суецки канал.
Анализатори припомнят, че финансовите войни досега са били свързани най-вече с блокиране на средства за тероризъм или прилагани в специални случай като при ядрената програма на Иран. Набелязването на страна с размера и силата на Русия е безпрецедентно и ще се превърне в повратен момент за бъдещето, смята Миту Гулати, професор по финансово право в Университета в Вирджиния.
„Ако правилата се променят за Русия значи се променят и за целия свят“, казва той. „Щом правилата се променят, това ще преобърне международните финанси“.
Просто кражба
В края на февруари голяма част от чуждестранните резерви на руската централна банка бяха замразени. Огромната сила на санкциите удиви както Москва, така и западните правителства след като рублата се сгромоляса до 135 за долар, което е обезценяване с около 50%.
„Нямаше как да предвидим такъв вид санкции“, каза външният министър Сергей Лавров през март. „Това е просто кражба“.
„Това е началото на края за монопола на долара“, заявява Вячеслав Володин, говорител на руският парламент. „Който държи резервите си долари вече не може да бъде сигурен, че САЩ няма да му ги откраднат“.
Съществуват обаче няколко начина, по които Русия може да заобиколи санкциите. Служители на индийското правителство обявиха, че разглеждат възможността да извършват плащания чрез рубли и рупии. Двете държави вече са използвали този механизъм по времето на Съветския съюз. Тези планове обаче все още не са влезли в сила.
Има опасения, че тази война ще доведе до огромен разрив в световната икономика. Лари Финк, изпълнителният директор на BlackRock, които управляват повече от 10 трилиона в активи, пише в ежегодното си писмо до акционерите че „руската инвазия в Украйна ще сложи край на глобализацията от последните 30 години“.
Дори международният валутен фонд смята, че доминацията на долара може да се свие, въпреки че вероятно ще остане основната световна валута.
„Вече виждаме че някои държави предоговарят валутата, в която получават плащане за търговските си сделки“, казва Гита Гопинат, първият заместник директор на МВФ.
Санкциите могат да ускорят промените в инфраструктурата на международните финанси. Като част от усилията си за намаляване на зависимостта от контролирани от САЩ системи, Китай разработва собствена система за трансгранични междубанкови плащания (Cips), деноминирана в юани, която сега има 1200 институции-членки в 100 държави.
Cips все още е малък в сравнение със Swift, европейската платежна система, която е важна част от режима на санкции срещу Русия. Но фактът, че най-големите руски банки бяха изгонени от Swift, даде потенциална възможност за растеж на китайския съперник.
„Cips може да промени играта“, казва Есуар Прасад, бивш високопоставен служител на МВФ, който сега е в Института Брукингс. „Китай създава инфраструктура за плащания и съобщения за плащания, която един ден може да предостави алтернатива на доминираната от Запада международна финансова система и по-специално на Swift.
Дори преди войната имаше и предварителни признаци за голяма промяна, която вече е в ход в състава на резервите на централните банки – един от основните градивни елементи на международната финансова система.
Американският държавен дълг през по-голямата част от миналия век беше предпочитан от централните банки по света за складиране на пари за черни дни, предвид размера и силата на САЩ, сигурността и търгуемостта на дълга им и доминиращата роля на долара в международната търговия и финанси. През 60-те години на миналия век бившият френски президент Валери Жискар д’Естен нарече това „изключителната привилегия на Америка“.
Тази привилегия обаче се свива през последните десетилетия. От 12 трилиона долара валутни резерви, държани от централните банки по света в края на 2021 г., доларът представлява около 59 процента, според последните данни на МВФ. Това е спад от 71 процента през 1999 г., когато беше въведено еврото.
Общата европейска валута е основната алтернатива на долара – тя представлява 20% от резервите на централните банки– но също така се наблюдава значително преминаване към по-малки валути като австралийския долар, корейския вон и преди всичко китайския юан, според Бари Айхенгрийн, професор по икономика в Бъркли, който е декан на изследванията на международната валутна система.
В неотдавнашен доклад, съставен в съавторство с МВФ, той нарече това „невидима ерозия на господството на долара“ и твърди, че „показва как международната система може да се развива занапред“. Използването на санкции срещу руската централната банка вероятно ще ускори процеса, каза той пред Financial Times.
Ю Йондин, водещ икономист от Китайската академия по социални науки, заяви през миналата седмица, че санкциите са „разрушили доверието на националните институции в международната парична система“. Ю, който е бивш съветник на Китайската централна банка, добавя: „Всеки един договор и всяко международно плащане могат да бъдат нарушени щом резервите на централните банки могат да бъдат замразени“.
Прибързани прогнози за долара
Въпреки всички спекулации относно ефекта от санкциите те едва ли ще предизвикат тектонични промени в глобалната финансова система – поне не в близкото бъдеще.
Макар и да възстанови стойността на рублата, за Русия ще бъде трудно да избегне последствията от санкциите. Наталия Зубаревич, директор на Независимият институт за за социална политика, смята че хората очакват твърде бързи резултати от санкциите, а те не работят така. „Ефектите ще се усетят в следващите месеци, а не дни“ добавя тя.
Заплахата от европейска и американска реакция срещу институциите, които биха могли да помогнат на Русия е голямо препятствие дори за банки в приятелски за Русия страни.
Изместването на долара няма да бъде лесно. За държави, които се опасяват, че могат да попаднат в подобна на Русия ситуация, няма много алтернативи.
Китай е изправен пред подобна дилема. Със своите 3.2 трилиона долара валутни резерви те са принудени да се запасяват с долари. Извън Европа и евентуално Япония, които са съюзници на САЩ в този случай, просто няма валути, които да разполагат с такава ликвидност.
„Ние имаме отворен пазар, всичко се конвертира лесно и икономиката е стабилна. Докато тези неща не се променят, всичко си остава по старому“ смята Браян О“Туул , експерт по санкциите към Атлантическият съвет и бивш служител на Министерство на финансите на САЩ. „Няма друго място, което да притежава дори малка част от ликвидността на американските пазари“.
От друга страна юанът не е напълно конвертируем. Китайската комунистическа партия осъзнава, че не може да има международна резервна валута и контрол върху капиталите си едновременно. Те трябва да изберат между едно от двете.
Прасад смята, че въпреки притесненията на някои държави, че „внимателно събираните им резерви могат да бъдат изгубени“ те просто нямат реалистични алтернативи. „Истината е, че юанът на този етап не е достатъчно силен играч в международните финанси, за да бъде алтернатива на долара“.
Имайки предвид огромните промени в световната икономика през последните 40 години доминацията на западните сили в финансовия свят може да изглежда като анахронизъм. Но за момента техните валути просто нямат реалистична алтернатива.
Смит, който е бивш служител на Министерство на финансите на САЩ отбелязва че „за упадък на долара в световната икономика се говори всяка година“ поне от 2008 насам, когато Вашингтон блокира използването на долари от Иран в търговски сделки. Но нищо съществено не се е променило оттогава.
„Постоянно се говори, че доларът ще изгуби статута си на резервна валута и на предпочитана валута в международните сделки, но не сме видели нищо такова на практика“, добавя той. „Американският долар е източник на стабилност в международните финансови транзакции и това ще продължи дори и след края на войната в Украйна“.