На европейците, които страдат от несезонно априлско застудяване, може да им бъде простено, че си мислят, че зимата се завръща. Но за пазара на природен газ лятото дойде. 1 април отбеляза началото на нова година в енергийния календар, премествайки фокуса върху инжектирането на достатъчно газ в хранилищата през следващите месеци с ниско търсене в подготовка за следващата зима. Това е състезание, което Европа не може да си позволи да загуби, но ще се бори да спечели след нахлуването на Русия в Украйна, пише енергийният анализатор Хавиер Блас за Bloomberg.
За зимата на 2022-2023 г. Европейският съюз си е поставил за цел да напълни своите подземни хранилища за газ до 80% от капацитета до октомври. Това може да е възможно, но само с огромна политическа – и морална – цена: ЕС ще трябва да продължи да купува толкова руски газ, колкото сега, плащайки на Владимир Путин около 200 милиона долара на ден или около 36 милиарда долара за следващите шест месеци.
Това би закрепило лицемерието в центъра на настоящата европейска енергийна политика и дипломация. Докато политиците от ЕС обещават да накажат Кремъл за руските военни престъпления в Украйна, те отказват да наложат газово ембарго, което би навредило финансово на Путин.
За първи път Жозеп Борел, висшият дипломат на ЕС, говори откровено за проблема с изкупуването на руски въглища, петрол и газ. „Всеки ден, приблизително, плащаме 1 милиард евро за внос на руска енергия и това очевидно е източник на доходи, който се използва за финансиране на войната“, каза той във вторник.
В продължение на седмици европейските дипломати оспорваха насаме относно точността на тази цифра и ролята на сметката за енергия от 1 милиард евро във войната. Табуто вече е нарушено. Брюксел упорито говори за ембарго на въглищата – първият път, когато е атакувана директно руската енергия. Дали ще последва с петрола и газа, предстои да видим. Европейската комисия заяви, че обмисля какво да направи с петрола, но не каза нищо за газа, което говори много. Засега Европа все още купува руски газ – като доставките през Украйна достигнаха четиримесечен връх във вторник.
Тези потоци държаха капак на цените: европейският газ достигна най-високата си стойност от 345 евро на мегаватчас в началото на март, но оттогава отново падна до 110 евро за MWh.
Най-големият съюзник на Европа в настоящата енергийна криза е времето. Между началото на октомври и края на март средните температури в Северозападна Европа бяха с около 1,3 градуса по Целзий над средните за 30 години, намалявайки търсенето на отопление. Февруари беше с около 3 градуса по Целзий по-топъл от нормалното. Според Gas Infrastructure Europe, индустриална асоциация, регионалните запаси от газ достигнаха сезонно дъно от 25,51% на 19 март, значително по-добре от най-лошите сценарии, от които мнозина в енергийната индустрия се страхуваха преди Коледа - спад на запасите под 20%, а може би и до едва 15%.
Миналата година ЕС успя да осигури достатъчно газ през пролетта и лятото, за да възстанови запасите си до 77,3% от капацитета до октомври от най-ниското ниво от април от 29,1%, дори след като руският "Газпром" спря да продава допълнително газ на спот пазара от края на лятото нататък, доставяйки само това, което комуналните услуги са закупили по дългосрочни договори. Прилагането на подобна промяна за тази година ще постави съхранението на газ в ЕС на почти 74% до октомври; не толкова високо, колкото иска Брюксел, макар и не опасно ниско. Добавете доставките на втечнен природен газ от САЩ, Катар и шепа други приятелски нации и Европа би могла лесно да постигне целта си за съхранение на газ.
Но да приемем, че ЕС ще купува руски газ нормално за още шест месеца – или че Путин няма да затвори кранчето – е пресилено. Европейските нации, макар и да не го признават, на практика използват газовото оръжие срещу Русия, но в забавен каданс. Вместо незабавно да намалят вноса на газ, те планират да го намалят през следващите две години. До 2024 г. обаче Русия ще получи същия резултат. Путин знае, че идва ембарго, така че вместо да чака, той може да иска да си върне инициативата и да прекъсне потоците сега, преди Европа да успее да намери заместители. Това е класическият ход „Зарязвам те, преди ти да ме зарежеш“.
Изненадващо, пазарът на газ изглежда спокоен, залагайки, че руските потоци ще продължат. Въпреки това Путин се опитва да създаде претекст за намаляване на доставките, като заплашва да принуди европейските страни да плащат в рубли – в нарушение както на договорните условия, така и на санкциите. Реалността е, че Кремъл вероятно е отписал газовия си бизнес с Европа. Путин знае, че ако иска да нанесе максимални икономически щети, моментът за намаляване на доставките е сега, а не след няколко месеца, когато резервоарите за съхранение са по-пълни и Европа е имала време да подреди алтернативни доставки.
Настоящата енергийна политика на Европа не е устойчива. Тя е лицемерна и оставя региона на милостта на Москва. Алтернативата не е хубава, но Европа трябва да се подготви за нея. Надявам се, че греша, но континентът вероятно ще претърпи прекъсване на доставките на газ през следващите седмици и месеци. Първите потенциални съкращения може да дойдат още на 21 април, когато някои по-малки европейски компании трябва да плащат за газ, доставен през март, а Кремъл вероятно ще настоява за плащане в рубли.
Решението ще бъде през лятото да се приеме подобна на военновремева икономика, като се ограничават доставките на газ за някои индустрии, за да се защитят критични сектори като храни и химикали. Без руски газ това е единственият начин да се попълнят европейските газови хранилища преди следващата зима. Цената ще бъде рецесия и още по-висока инфлация, тъй като цените на газа отново ще достигнат най-високите стойности от март. Малцина на стоковия пазар или в дипломатическите кръгове говорят открито за това, но континентът бързо се насочва към разплата за газа.