ЕЦБ не трябва да се бори с инфлацията само със затягане на паричната политика

Снижаването на рекордната инфлация единствено чрез парична политика може да доведе до тежки последици за обществото, предупреждава висш служител на Централната европейска банка. Той призовава правителствата да поемат част от товара като облекчат домакинствата от растящите цени на енергийните източници.

Според Фабио Панета, член на борда на ЕЦБ, скокът в инфлацията се дължи на геополитически фактори отвъд влиянието на централните банки.

Той призовава за съгласувана фискална и парична политика като по-щадяща алтернатива за укротяване на цените. Средства като намаляване на косвените данъци или финансова подкрепа за рисковите групи могат да смекчат ефекта от скока в цените на енергия.

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард смята, че трябва да се съкратят правителствените разходи за помощи, които вече са достигнали десетки милиарди евро.

„Да се изисква смекчаване на краткосрочната инфлация единствено чрез парични политики може да ни струва много скъпо“, казва Панета. „Затягането на паричната политика няма да повлияе пряко на вносната енергия или храни. Цените им се движат от глобални фактори и сега и от войната. За да се преборим с инфлацията трябва да намалим значително търсенето на тези продукти на местните пазари“.

Според него ще е трудно да се намали инфлацията без да се засегне икономическото възстановяването на Европа след пандемията, особено след войната в Украйна. Освен това е важно да се отбележи, че обстоятелствата са различни от тези в САЩ, където лихвените проценти се очаква да се повишат значително заради по-засилената инфлация, предизвикана от вътрешнополитически фактори.

Въпреки че ЕЦБ оттегля програмите си за стимул все още има разногласия за това кога трябва да се вдигнат лихвените проценти. След като Федералният резерв и Bank of England вече го правят, на пазара се очаква лихвеният процент в ЕЦБ да се увеличи с 0.25% през септември, декември, януари и март.

Проучване, публикувано от института за икономически изследвания на Германия, очертава дилемата пред служителите на ЕЦБ. Увеличението на лихвите може да намали цената на гориво с 4% и цената на отоплението с 2%, но от друга страна ще се отрази тежко на индустрията и ще увеличи безработицата.

По-стриктната парична политика ще понижи цените на енергия и вноса на петрол, тъй като ще повиши стойността на еврото. Но за да постигне това ЕЦБ ще трябва да вдигне лихвените проценти с повече от 50 пункта тази година, тъй като инвеститорите го очакват.

Увеличение с 0.5% само би върнало лихвата по депозити на ЕЦБ до нула и служителите подчертават, че това е част от процес на нормализация, а не на затягане на паричната политика наравно с спирането на изкупуване на активи.

Още по темата

Федералният резерв вероятно ще бъде по-агресивен с лихвите, но не и ЕЦБ

Китай е единственият регион със стимулираща парична политика през 2022 г.

Консенсусът за „зелената“ парична политика на ЕЦБ изглежда близо

Панета заявява, че ЕЦБ няма да се поколебае да действа ако проблемите със снабдяването доведат до безконтролна инфлация, или ако заплатите се увеличат твърде много. Той обаче е скептичен и не смята, че ще се стигне до такъв сценарий.

„Ние не виждаме следи от такива вторични ефекти“, казва Панета. „И те могат да не се осъществят като се има предвид нашата репутация за запазване на ценова стабилност. Изключителната степен на несигурност, пред която сме изправени днес, може да накара работниците да дадат приоритет на сигурността на работните си места пред повишаването на заплатите“.