Европейските правителства спорят за начина, по който да затегнат икономическите санкции срещу Русия. Основният пропуск в тяхната наказателна система са продължаващите плащания за руски газ. Най-вече Германия не е склонна да наложи забрана, защото икономиката ѝ ще изпита трудности да се справи с последствията.
Икономиката предлага много по-добър подход: вместо да направи руския газ нелегален, Европа може да го направи скъп, пише Клайв Крук за Bloomberg.
Нежеланието на Германия да премине към пълна забрана е разбираемо. Страната внася почти целия използван природен газ, а Русия генерира около половината от доставките ѝ. Източниците трудно могат да бъдат заменени (по-трудно от тези на петрол и въглища), тъй като прилежащата инфраструктура е относително фиксирана. Бизнесът и потребителите могат да се адаптират с течение на времето да купуват други горива или да пестят, но все пак според част от оценките внезапното прекратяване на руските доставки би свило брутния вътрешен продукт на Германия с между 2 и 3% (за сравнение, пандемията предизвика спад на икономиката от около 4,5%).
Даниел Грос от Центъра за европейски политически изследвания (Centre for European Policy Studies) повдигна въпроса за налагането на високи такси, а не за пълна забрана. Логиката му е убедителна. Вносните такси ще повишат цените за европейските потребители, но те няма да поемат пълната им тежест. За да максимизира печалбите си, Газпром ще трябва да поеме част от увеличението. На практика с таксите ще се понижи печалбата на вносителя. След това Европа би могла да използва тези такси за други цели, включително да компенсира потребителите заради по-скъпия газ.
Идеалните такси могат да бъдат изчислени на два етапа. Първо - трябва да се прецени каква би била максималната разлика между събраните приходи и икономическите загуби за потребителите; второ - трябва да се прецени фактора за желанието да се накаже Русия и какво предполага той спрямо първото изчисление. Например, ако Европа е готова да се откаже от едно евро нетна икономическа изгода, за да повиши санкциите с едно евро, Грос изчислява, че таксите ще бъдат 60%.
Такава такса би била достатъчна, за да намали приходите на Газпром - единственият доставчик на руски газ, с над три четвърти. Спадът в количеството на внесения руски газ ще бъде много по-ограничен, намалявайки първоначалния удар върху потребителите, докато събраните приходи ще са достатъчни за потребителите и Европа като цяло. След като направи руския газ по-скъп за потребителите, таксата ще създаде и дългосрочен стимул за преминаване към други доставчици.
Какви са аргументите против? Трудно е да се изтъкне един. Вярно е, че дискриминационните такси от този вид са незаконни спрямо условията на Световната търговска организация, но пък правилата предвиждат изключения в полза на националната сигурност. Войната на Русия срещу Украйна изглежда отговаря на изискванията. Вероятно е Русия да предяви иск за правна защита в ролята си на защитник на международните закони и норми. В такъв случай светът може да се посмее.
По-вероятно е обаче Русия да отвърне с прекъсване на доставките. Но нещата могат да отидат в тази посока независимо от таксите. Ако Европа наложи наказателни мита и Русия след това спре доставките, Германия и останалите страни членки на Европейския съюз наистина могат да понесат удар, но не толкова значителен, колкото Москва. Всъщност руският президент Владимир Путин ще наложи много по-строги санкции срещу самия себе си.
За момента основната възможност, позволяваща на Русия да избегне цялостното въздействие на санкциите - пазарът на газ, остава отворена. Докато това е така Европа трябва да разгледа възможността за такси върху природния газ, а не за забрана, като най-надежден начин да засегне руската икономика.