Решението на САЩ и техните съюзници да замразят чуждестранните резерви на Русия стана повод за интензивен дебат относно бъдещето на международната валутна система. Този дебат е ожесточен, тъй като залогът е голям. Нещо повече - той се случва 75 години след Втората световна война - последният път, в който бяха взети подобни решения и системата беше трансформирана, пише Financial Times.
Междувременно дебатът е и объркващ, защото пренебрегва случващото се с глобалната валутна система. Въпреки непрестанните твърдения за “доминация на долара”, делът на зелените пари в глобалните валутни резерви се понижава през последните 20 години от около 70% до едва 59% през третото тримесечие на 2021 г.
Тази тенденция не е резултат от валутни промени или движения в лихвените проценти, засягащи стойността на различните резервни активи. Тя също така не отразява изтеглянето от доларите от страна на шепа банки, натрупали големи резерви. По-скоро това е резултатът от усилията на множество централни банки да диверсифицират активите си отвъд американската валута.
Тук обаче има известна изненада. Диверсификацията не тече в полза на еврото, паунда или йената - част от кошницата с валути със специални права на тираж на Международния валутен фонд. Общият дял на резервите в тези валути остава сравнително непроменен през последните две десетилетия.
Нещо повече, само една четвърт от изместването отвъд зелените пари е в полза на китайския юан, който беше добавен към валутите със специални права на тираж през 2016 г. Междувременно около три четвърти от промяната е за сметка на валутите на по-малки икономики, включително тези на Канада, Австралия, Швеция, Южна Корея и Сингапур, показват работни документи на МВФ.
Какво е обяснението за възхода на тези валути?
Първо - техните пазари станаха по-ликвидни. Исторически само няколко страни бяха добре позиционирани за наличието на силни и ликвидни пазари, отворени към останалата част на света. Това беше причината дилърите да се насочат основно към техните валути, което подкрепи не само долара, но също еврото, паунда и йената. Това бяха основните валути, използвани за международни трансакции и поради това централните банки ги държаха в резервите си.
Междувременно обаче цената на трансакциите в дъщерни валути се понижи на фона на възхода на електронните платформи за търговия и новите технологии, позволяващи автоматизация, включително по отношение на управлението на ликвидността.
Второ - централните банки станаха по-активни в преследването на възвръщаемост. Портфейлите им с резервни активи са по-големи, което увеличава и залога.
Трето - ниската доходност по облигациите на големите държави, чиито валути се използват основно за резерви, усили натиска за търсене на алтернативи. Нетрадиционните резервни валути предлагат атрактивна волатилност, коригирана спрямо възвръщаемостта, имайки се предвид тази на традиционните им конкуренти.
Така вече се наблюдава движение към по-многополюсна парична система - отвъд триполюсната, доминирана от долара, еврото и юана. Последните събития вероятно допълнително ще ускорят диверсификацията.
В случая с Русия, повечето страни, с изключение на Китай, взеха активно участие в замразяването на резервите на страната. Следователно дългогодишното излизане на Москва отвъд резервите във валути със специални права на тираж не успя да предостави търсеното убежище.
Въпреки това може да се обмисли сценарий, в който САЩ замразяват резервите на дадена страна в бъдеще, но останалите правителства не ги следват. В този случай диверсификация на резервите извън определена страна би могла да предостави известни дивиденти.
Какво по отношение на по-бързата диверсификация към юана?
Всеки, който обмисля движение на резервите в тази насока, ще трябва да предвиди възможността Китай да стане обект на вторични санкции. Нещо повече - действията на руския президент Владимир Путин са напомняне, че автократите могат да преминат към едностранчиви, спорни решения, когато няма достатъчно противоборство у дома. Фактът, че китайският лидер Си Дзинпин не изглежда склонен да се намесва в решенията на Китайската централна банка, не значи, че няма да му се прииска да го направи в бъдеще.
Не е случайно, че всеки от водещите емитенти на основни валути в историята е имал републиканска или демократична форма на управление, включваща проверки на изпълнителната власт. Членовете на Руската централна банка нямат друг избор, освен да се обърнат към китайските си колеги, докато те продължават да държат достъпа свободен. Но междувременно ироничен резултат от решението на САЩ да използват силата на долара може да се окаже изместване на някои страни именно към юана.