Това бе дезертьорство, което вече бе отхвърлено от Кремъл като „личен“ проблем. Разбира се. Истината е, че докато Москва затъва в украинската война, която се оказа много по-скъпа, отколкото можеше да се предполага, внезапното напускане на важна фигура от постсъветските години - човек, който помогна за идването на Владимир Путин на власт като му даде първата работа в Кремъл - ще има дълбок ефект, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.
Името на Анатолий Чубайс напомня хаоса и надеждата на това първо десетилетие от посткомунистическия живот. Той беше икономист, пазарен реформатор, червенокос пионер при Борис Елцин, който стартира хиляда продажби на активи. С главоломна скорост Чубайс разруши една порутена икономическа система и в този процес превърна шепа мъже в милиардери. Той често е обвиняван за неравномерното разпределение на богатството, което бе породено от приватизацията, но Чубайс оправдава избора си по това време като „между бандитски комунизъм или бандитски капитализъм“.
Сега Чубайс изостави една все по-изолирана Русия, очевидно за Турция, в най-силното дезертьорство откакто злощастната инвазия на Путин в Украйна започна преди месец. Но в Кремъл няма място за съмняващи се. Путин, засилвайки своята заплашителна реторика, говори за „прочистване“ на страната и предупреди за „пета колона“ от „национални предатели“.
При претеглянето какво означава това привличащо вниманието бягство за един режим под натиск, важно е да се помисли какво не е то.
Чубайс не е олигарх, така че това излизане не е знак за бунт сред милиардерите - които във всеки случай вече не са основа на политическата система, каквито бяха по времето на Елцин. Нито пък беше в тесния вътрешен кръг на Путин, който все повече се състои от лица от службите за сигурност или тези, обвързани с режима чрез въглеводородни ренти. Последната синекура на Чубайс беше ролята на пратеник на Путин за климата - а Путин е президент, който почти не се притеснява от световния въглероден бюджет.
Неговото дезертьорството е на най-високо ниво досега, но може би най-очакваното от тези на високо ниво, казва Бен Ноубъл, който изследва руската вътрешна политика в University College London.
И все пак Чубайс беше и един от няколкото мъже в системата, които години наред можеха да съществуват на границата й, в това, което Ноубъл описва като крайно пространство, дори когато Русия на Путин затъваше. Сега той беше принуден да избере страна.
Най-важното е, че Чубайс не е сам. Bloomberg съобщи в сряда, че широко уважаваният управител на централната банка, Елвира Набиулина, се е опитала да подаде оставка след инвазията, само за да бъде преназначена миналата седмица за нов мандат и оставена да управлява последствията от война, която остави Русия икономически изолирана, и заличи работата ѝ от последните години. Други в икономическия елит - ако не и политическият - са сигнализирали своето недоволство.
Разбира се, тези в най-далечната орбита около Кремъл говорят или си тръгват първи. Чубайс има по-малко да губи, отколкото други съратници от либералната администрация на Санкт Петербург, като Алексей Кудрин, бивш финансов министър и в момента ръководител на Сметната палата на Русия, или Херман Греф, който ръководи най-големия кредитор в страната, "Сбербанк". Техните коментари и действия ще си струва да бъдат наблюдавани.
Нищо от това не трябва да отнема от значението на напускането на Чубайс. Високопоставени фигури извън Кремъл сега не само призовават за мир, както милиардерът Олег Дерипаска, но и гласуват с краката си, с всички разходи, които това предполага. Няма връщане. В среда, в която малцина имат илюзията, че операцията в Украйна ще е бързият успех, който трябваше да бъде, всяко бягство окуражава повече.
Клара Ферейра Маркес е колумнист на Bloomberg Opinion и член на редакционния съвет, експерт по суровини и ESG. Преди това тя е била асоцииран редактор на Reuters Breakingviews и редактор и кореспондент на "Ройтерс" в Сингапур, Индия, Великобритания, Италия и Русия.