Изображенията на касетъчни бомби и артилерийски удари по украински градове миналата седмица накараха главния прокурор за военни престъпления в света да започне разследване с подкрепата на десетки нации, които се противопоставят на руската инвазия.
Карим Хан, британски адвокат, определен за главен прокурор на Международния наказателен съд миналата година, каза, че кризата в Украйна е шанс да се покаже, че извършителите на военни престъпления ще бъдат подведени под отговорност.
"Мисля, че светът гледа. Светът очаква по-добро", каза 51-годишният Хан в четвъртък в офисите си в Хага, като обяви, че е изпратил предварителен екип от следователи и адвокати в региона.
„Всяка страна, която атакува директно цивилни или цивилни обекти, извършва престъпление.“
Според ООН най-малко 346 цивилни са били убити, откакто руски танкове влязоха в Украйна на 24 февруари, при най-голямата военна атака срещу европейска държава след Втората световна война.
Според украинските служби за спешна помощ броят на цивилните загинали е близо 10 пъти по-висок.
Както всички държави на ООН, Русия и Украйна са обект на Женевските конвенции от 1949 г., които установяват правни стандарти за хуманитарно третиране по време на война и забраняват умишлените нападения срещу цивилни.
Президентът на Украйна Владимир Зеленски обвини руските войски, че са засилили бомбардировките си срещу цивилни през последните дни, докато руските сили се опитват да превземат градовете. Безпрецедентни 39 държави-членки отправиха петиция пред Международния наказателен съд тази седмица за започване на разследване, включително повечето държави от Европейския съюз и Великобритания, които публично обвиниха правителството на руския президент Владимир Путин във военни престъпления.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков категорично отрече това.
„Руските сили не нанасят удари по цели в цивилна инфраструктура или жилищни комплекси“, каза Песков пред "Ройтерс" във вторник.
Москва казва, че провежда "специална операция" за демилитаризиране на Украйна и на свой ред обвини Киев в геноцид срещу рускоговорящите. Киев категорично отрича това.
Минали дела в трибуналите на МНС и на ООН за военни престъпления показват, че въпреки нарастващите цивилни жертви, екипът на Хан е изправен пред дълъг и труден процес за доказване на нарушения на международното хуманитарно право в Украйна и за преследване на виновните.
Отбелязвайки, че офисът му е претоварен, тъй като провежда 16 дела и съдебни процеси по целия свят, самият Хан призна, че разследването в Украйна представлява "безброй предизвикателства, възможности и трудности".
Искането на държавите-членки даде възможност на МНС да започне бързо разследване на Украйна след осем години предварителна работа по събития, датиращи от анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 г., но Хан каза, че офисът му се бори за ресурси.
"Нуждаем се от всичко", каза той. „От адвокати до следователи, до анализатори и военни експерти, до криминалисти, езикови експерти и психо-социална подкрепа.“
Успешното наказателно преследване изисква щателно документиране на инциденти и запазване на доказателства във военна зона. Но тъй като МНС не командва собствени полицейски сили, той трябва да разчита на националните правителства за разузнаване, предоставяне на доказателства и задържане на всички заподозрени за прехвърляне в Хага.
Въпреки че нито Русия, нито Украйна са сред 123-те държави-членки на МНС, Украйна даде на прокурорите разрешение да разследват престъпления под юрисдикцията на съда - което означава, че руски или украински войници, военни командири и политици на теория могат да бъдат съдени пред МНС за всякакви извършени военни престъпления.
За да се квалифицира като военно престъпление, деянието трябва да бъде доказано, че е било умишлено или безразборно, каза Джулиет Макинтайър, преподавател по право в Университета на Южна Австралия и специалист по международни съдилища и трибунали.
„Очевидно има много емоция, когато виждаме взривяване на сгради, но международното хуманитарно право – или правото на войната – не забранява абсолютно нараняване на цивилни или тяхната собственост“, каза Макинтайър. "Толерират се някои странични щети."
Може ли Путин да бъде съден
Астрид Райзингер Корачини, преподавател в катедрата по международно право на Виенския университет, каза, че едно от основните предизвикателства, пред които е изправен екипът на МНС, е намирането на доказателства за свързване на престъпленията на място с лидери по-високо в йерархията, които са давали заповеди.
„И колкото по-високо отивате, толкова по-трудно става“, каза тя.
Откакто отвори врати през 2002 г., за да преследва най-тежките зверства, МНС е издал пет присъди за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид сред 38 обвиняеми.
Няколко дела са в ход; четирима заподозрени бяха оправдани, трима загинаха, а 10 остават на свобода, включително бившият президент на Судан Омар ал Башир.
Международните трибунали обаче осъдиха много политически лидери за военни престъпления, включително бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър.
Запитан дали МНС може да преследва висши политици, включително самия Путин за престъпления, извършени в Украйна, Хан не отговори директно, но цитира прецедента на Тейлър: „Много е ясно... ако са извършени престъпления – ако има доказателства в подкрепа на това – законът ще позволи наказателно преследване."
Британският адвокат Уейн Джордаш, който представляваше заподозрени на високо ниво в Трибунала на ООН за бивша Югославия, каза, че прокурорите на Международния наказателен съд трябва да се съсредоточат върху Путин след публичните му коментари и неотдавнашната му телевизионна изява с екипа му по сигурността, че „той напълно контролира всичко“.
Джордаш добави, че Путин има дълга история на интервенция в Украйна, датираща от анексирането на Крим и подкрепата за бунтовнически групи в източния регион на Донбас.
„Имаме касетъчни бомби в настоящия конфликт. Имаме поразяване на цивилни цели, които не могат и не изглеждат така, сякаш са инциденти“, каза Джордаш, който помага за събирането на доказателства за пресъпления в Украйна от 2014 г. „Дори и ако не е имало достатъчно доказателства, за да се премине към разследване преди, със сигурност има сега."
Русия последователно отрича да подкрепя промосковските бунтовници в Украйна и казва, че Крим е гласувал за присъединяване към Русия на референдум през 2014 г.
Използването на касетъчни боеприпаси – за които експерти казаха пред "Ройтерс", че са били използвани по втория по големина град Харков в Украйна в понеделник – само по себе си не е забранено, тъй като нито Русия, нито Украйна са се присъединили към конвенция от 2008 г., която ги забранява.
Въпреки това може да бъде военно престъпление, ако се използва при безразборно нападение или умишлени атаки по цивилни, казаха шестима експерти, интервюирани от "Ройтерс", позовавайки се на Римския статут, който създаде МНС и дефинира естеството на престъпленията, които може да преследва.
Сирия, Чечня
Трима експерти, интервюирани от "Ройтерс", цитират опитите на Русия в провеждането на кампании в цивилни райони, включително въздушни удари, които удариха болници в Алепо, Сирия, през 2016 г., и битката при Грозни от 1999-2000 г. по време на Втората чеченска война, която остави града разрушен.
Русия отрече безразборни атаки срещу цивилни цели в Сирия, Чечня и сега Украйна.
Според Human Rights Watch сред най-сериозните инциденти през последната седмица, които може да нарушават правилата на войната, е руска балистична ракета, носеща касетъчна бомба, която удари пред болница в източния град Вухледар в първия ден от инвазията - загинаха четирима цивилни, а десет бяха ранени.
"Амнести интернешънъл" също съобщи за експлозивно оръжие, което тя описва като вероятно артилерийски снаряд, който удря детска градина в Чернигов на 26 февруари.
Умишлените атаки срещу училища и болнични съоръжения са изрично цитирани като военни престъпления съгласно Римския статут, както и нападенията върху чисто цивилни райони без военна отбрана.
В Харков служители казаха пред "Ройтерс", че десетки цивилни са загинали при руски артилерийски обстрели върху жилищни райони тази седмица.
„Руският враг обстрелва цели жилищни райони на Харков, където няма критична инфраструктура, където няма позиции на украинската армия, които руснаците биха могли да атакуват“, каза градският служител Олег Синегубов.
"Ройтерс" не е успяла да провери независимо трите инцидента.
Д-р Кари Макдугъл, старши преподавател в университета в Мелбърн, каза, че дори и прокурорите да преследват 69-годишния Путин, има малък шанс той да бъде съден в Хага, докато е на поста си - което може да прави до 2036 г. след закон, въведен миналата година.
Но Макдугъл предвижда, че сценарият ще се промени, ако Путин загуби властта, като се има предвид, че няма давностен срок за военни престъпления и не е възможен имунитет.
„Така че Путин и служителите около него могат да бъдат държани отговорни за всякакви военни престъпления, които са извършени“, каза тя. „Независимо дали е след 5 години, 10 или 15 години... говорим за дългата ръка на справедливостта."