За първи път учени са картографирали световните "китови супермагистрали" - миграционните маршрути, които гигантските морски бозайници следват, докато прекосяват земното кълбо, пише Bloomberg.
Анализирайки данните, генерирани от сателитни маркери, прикрепени към повече от 1000 кита, изследователите очертават движението им по така наречените "сини коридори". Това позволява на учените да определят местата, където китовете, много от които са застрашени от изчезване, могат да се сблъскат с кораби, риболовни съоръжения, замърсяване с пластмаса и други смъртоносни заплахи, се посочва в доклад на еко организацията WWF.
Според учените защитата на китовете от тези нарастващи опасности е от решаващо значение. Последните изследвания показват, че китовете играят много по-голяма роля за здравето на океаните и климата, отколкото се смяташе.
„Китовете изпълняват важна пречиствателна функция за морето, а един кит улавя същото количество въглерод колкото хиляди дървета", казва морският учен Крис Джонсън, ръководител в WWF за опазване на китовете и делфините в Австралия и съавтор на доклада.
"Когато един кит умре, той отнася огромно количество въглерод на дъното на океана и се превръща в резервоар за въглерод."
В същото време, казват учените, изменението на климата и прекомерният риболов намаляват популациите на морска храна за китовете. Това променя моделите на миграция на бозайниците, което подчертава важността на проследяването на тяхното движение, за да могат да бъдат предприети действия за опазването им.
"През някои години в залива Монтерей може да се видят много китове близо до брега и хората на плажа си мислят, че всичко е чудесно", казва Ари Фридлендер, съавтор на доклада и професор по океански науки в Калифорнийския университет в Санта Круз.
"Но фактът е, че китовете са близо до брега, защото никъде другаде няма храна."
Фридлендер участва в публикувано през ноември 2021 г. на проучване, в което са използвани сателитни маркери и дронове, за да се измери колко храна консумират сините китове и други видове големи китове. Те откриват, че китовете консумират от два до три пъти по-голямо количество храна, отколкото се смяташе досега - откритие, което показва, че учените са подценявали значително приноса на китовете за океанските екосистеми и за поглъщането на въглерод.
Екскрементите на китовете предизвикват цъфтеж на фитопланктон, който произвежда половината от кислорода в света и е в основата на морската хранителна верига. Учените изчисляват, че преди индустриалният китолов да унищожи две трети от големите китове в света, морските бозайници в Антарктида са изяждали годишно повече от два пъти количеството морска храна, уловена от хората в световен мащаб днес.
В доклад на Международния валутен фонд от 2019 г. ползите за околната среда, осигурени от съществуващата популация на китове, се оценяват на повече от 1 трилион долара.
Миграционните карти, съставени от WWF въз основа на данни от сателитно проследяване, предоставени от повече от 50 изследователски групи, са предназначени за насочване на опазването на китовете и тяхната роля за регулирането на климата и здравето на океаните. Данните обхващат три десетилетия, въпреки че повечето информация за проследяване е събрана през последните 10-15 години.
Даниел Паласиос, от държавния университет на Орегон, заяви, че картите на миграциите са в подкрепа на приемането на предложения договор за опазване на биоразнообразието в открито море. Следващата седмица Организацията на обединените нации ще се събере, за да договори условията на договора, който ще защити 58% от океана извън националната юрисдикция чрез създаване на морски резервати и изискване за оценка на въздействието върху околната среда за потенциални вредни дейности.
"Откритото море по същество е нещо като Див запад, ничия земя, където всеки може да прави каквото си иска, и ние трябва да ограничим въздействието на корабоплаването и риболова върху китовете", каза Паласиос, съавтор на доклада.
Данните от сателитното проследяване показват, че сините китове използват океана край Калифорния като магистрала в Лос Анджелис, като постоянно пътуват нагоре-надолу по крайбрежието. Държавните служители изискват от корабите да намаляват скоростта си в определени райони, докато учените са разработили технология, която предвижда в реално време къде има вероятност да се намират сините китове въз основа на условията в океана и предупреждава капитаните на кораби за тяхното присъствие.
Но картите потвърждават също така, че сините китове навлизат в открито море далеч извън регулираните води. Там те са изложени на особен риск от корабния трафик, който се е увеличил четири пъти между 1992 и 2012 г., според доклада.
Откритите морета представляват пропуск в усилията за картографиране поради трудността и разходите за маркиране на китовете далеч от брега. "Има много видове и много райони, в които не сме поставяли маркировки", каза Паласиос, като отбеляза, че проследяването на дълбоко гмуркащите се кашалоти представлява особено предизвикателство.
Това затруднява оценката на потенциалните нови заплахи за китовете от промишлени дейности като добив на полезни изкопаеми от морското дъно. Първият район, който е определен за добив, е участък от Тихия океан между Хаваите и Мексико, наречен зоната Кларион-Клипертон. Въпреки че е известно, че китовете преминават през този регион, той се явява до голяма степен празно място на картите на миграцията на китовете.
"Има много райони, в които все още не сме били, но това не означава, че там няма китове", казва Паласиос.