Нахлуването на Русия в Украйна тласка Европа към нова ера на неограничени фискални разходи, тъй като регионът бърза да отговори на променения геополитически ред.
Годината, в която Европейският съюз трябваше да преоцени спешните бюджети, надути от пандемията, може да се превърне в още една глава в нейната толерантност към по-слабо ограничени публични финанси и нарастващ дълг. Сега ще са необходими пари за всичко - от подобрени военни способности до алтернативни енергийни доставки, пише Bloomberg.
Промяната беше обявена от решението на Германия да отдели 100 милиарда евро за отбрана, революция в страна, която преди това имаше плаха бойна позиция и пренебрежение към заемите. Това сочи пътя за регион, където нуждата от сигурност и стабилност все повече вероятно ще надделее над фискалната сдържаност.
Повече разходи в най-голямата икономика в Европа и на други места предполагат перспектива за възглавница от стимули срещу всяка заплаха за растежа от войната. Подобно предизвикателство, породено от конфликта, може също така да даде тон на новите бюджетни насоки на ЕС, които се очакват тази седмица.
„Германия вече не може да се изправи и да действа като фискален дисциплинар, докато създава един след друг специален фонд“, каза Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank в Лондон. „Самите европейски фискални правила няма да се променят, но начинът, по който се прилагат, ще се промени. Приоритетите се изместиха."
На този фон в сряда Европейската комисия ще представи бюджетни насоки за 2023 г., предназначени да се справят с нарастващия държавен дълг чрез повторно активиране на ограниченията върху разходите, спрени през 2020 г. заради пандемията.
Тези амбиции сега може да отслабнат. Вместо строги ограничения, комисията иска да даде на правителствата качествени препоръки, според служител на ЕС, който отказа да бъде идентифициран, позовавайки се на поверителността на дискусиите. Нарастващата несигурност може да наложи спиране на правилата за още една година, което не се разглежда сега, но може да стане опция след преоценка през май, каза служителят.
Това би спечелило време, докато страните обсъждат фискалния режим, известен като Пакт за стабилност и растеж. Един възможен резултат може да включва създаването на изключение за благоприятни за климата разходи, въпреки че нации като Франция, Полша и Румъния също искат специално отношение за отбраната.
Не е ясно дали Германия ще подкрепи това, въпреки че промяната в позицията на канцлера Олаф Шолц беше категорична. В неделя той предложи военните разходи да се увеличат над целта на НАТО от 2% от БВП. Това е смело в страна, чието наследство от Втората световна война е възпрепятствало натрупването на военна мощ и където избирателите ценят фискалната предпазливост.
„Сега изглежда има два свята: нормалният, в който спестяването на пари все още е цар, и спешният, в който големите разходи са част от силната реакция“, каза Филипа Зигл-Глокнер, бивш служител на финансовото министерство, който ръководи берлинския мозъчен тръст Dezernat Zukunft-Institute for Macrofinance. „Ще отнеме много време, за да се върне нормалният свят.“
Други държави следват примера. В Нидерландия - един от така наречените пестеливи страни в Европа, проповядващи фискална сдържаност - министърът на отбраната Кайса Олонгрен обеща в понеделник да представи план за увеличаване на разходите до стандарта на НАТО от около 1,4% в момента.
„Много държави-членки ще преразгледат военните разходи“, каза Жолт Дарвас, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.
Настоящата криза доведе и до регионални действия в областта на отбраната. Правителствата на ЕС се съгласиха да доставят военно оборудване на Киев, докато техният Европейски фонд за мир ще закупи 450 милиона евро оръжия за Украйна, колективна покупка, която е първата по рода си.
Италианският премиер Марио Драги заяви във вторник, че би предпочел подобни разходи на ниво ЕС. Един от начините за това може да бъде чрез неговия Фонд за възстановяване, създаден за възстановяване на икономиките след пандемията.
„Това, което е ясно за всички, е, че трябва да харчим повече за отбрана“, каза Себастиан Дюлиен, директор на германския институт за макроикономическа политика IMK.
„ЕС винаги е обичал да надгражда съществуващите инструменти. Допълването на NextGenEU за финансиране на съвместни проекти за отбрана или надграждане на енергийната мрежа би имало смисъл."
Ходът на Шолц да ускори изграждането на два терминала за втечнен природен газ може да предвещава допълнителни инвестиции там и другаде, може би към така наречения енергиен съюз, жадуван от служители на ЕС. По-добрата физическа интеграция би помогнала: Испания има около една трета от капацитета на блока за внос на втечнен природен газ, но транзитните връзки с останалата част от континента са ограничени.
Освен отбранителната и енергийната инфраструктура е възможно конфликтът да предизвика други разходи. Управителят на Банката на Португалия Марио Сентено, бивш финансов министър, който ръководеше срещите на колегите си от еврозоната, посочи тази седмица възможността правителствата да се наложи да защитят гражданите от по-нататъшна инфлация, предизвикана от разходите за гориво.
„Ако е необходимо, механизми за подпомагане на доходите трябва да бъдат създадени на фискално ниво, за да се справят с тези трудности“, каза той в интервю.
И в бъдеще има още една фискална цена, пред която може да се изправи ЕС, ако конфликтът по някакъв начин приключи без анексирането на Украйна от Русия. Ако кандидатурата й за присъединяване към блока е успешна, може да се наложи цяла програма за разходи да бъде посветена на възстановяването на страната.
Както и да се развива ситуацията, промяната в перспективата, обявена от Германия, сега изглежда все по-постоянна.
„С нахлуването в Украйна сме в нова ера“, каза Шолц пред Бундестага в неделя. „Тази нова реалност изисква ясен отговор. Ние го дадохме.”