Нелепата политика на Германия спрямо Русия все пак може да се превърне в смислена

Може би германската политика спрямо Русия първо трябва да изпадне във фарс, преди да се върне към разума. Нека започнем с фарса.

Спомням си за Герхард Шрьодер. Той е бивш германски канцлер и последният социалдемократ на този пост преди сегашния - Олаф Шолц. В подкаст през уикенда Шрьодер критикува "дрънченето на оръжие", което се случва в момента в Източна Европа. Разбира се, че ще го направи, ще кажете вие. Но Шрьодер говореше за дрънченето, което според него Украйна насочва към Русия, пише публицистът Андреас Клут за Bloomberg.

Разбирате ли? Той не просто изопачава реалността, а я преобръща, надявайки се, че достатъчно лековерни или цинични хора, особено в собствената му партия, ще повторят тези дрънканици и ще ги превърнат в мемeта. По този начин Шрьодер демонстрира влиянието на руския президент Владимир Путин, който също е известен с това да нарича черното бяло и твърди, че сам е жертва на агресия.

Двамата мъже са най-добри приятели от десетилетия. Шрьодер помогна за стартирането на "Северен поток" - газопровод, който от 2011 г. насам изпомпва газ директно от Русия за Германия по дъното на Балтийско море, заобикаляйки Украйна и останалата част от Източна Европа. Той е председател на съвета на акционерите, както и на управителния съвет на "Роснефт", контролирания от държавата руски петролен гигант.

Съвсем спокойно можем да твърдим, че Путин му плаща. На практика Шрьодер е най-известният лобист на Кремъл като цяло и на "Северен поток 2" в частност. Това е газопровод-близнак, който минава непосредствено до първия "Северен поток". Ако и когато започне да се използва, той ще удвои руския газ, който тече през Балтийско море към Германия и ще позволи на Путин да заобиколи Украйна, Полша и други транзитни държави.

Е, ще кажете, че Шрьодер се държи нелепо, но днес той е частно лице и вече не е в правителството. Вярно е, но само вижте какво правят другите от неговата партия, включително някои, които имат власт над политиката, като например министърът на отбраната Кристин Ламбрехт.

За разлика от САЩ, Великобритания и други съюзници, Германия отказва да изпрати оръжия на Украйна за нейната самозащита. По-лошото е, че тя дори блокира партньори като Естония да направят това. (Както обикновено в Германия, правителството обвинява за забавянето бюрократичните процедури, но това далеч не е цялата истина). Тъй като тази неотстъпчивост доведе до предсказуем международен протест, Ламбрехт реши да компенсира украинците: Тя им изпраща щедри подкрепления - по-точно 5000 каски.

"Абсолютна подигравка", отбеляза Виталий Кличко, кметът на Киев. "Какво ще изпрати Германия в подкрепа следващия път? Възглавници?"

Толкова за фарса. За украинците и съюзниците на Германия в Европейския съюз и НАТО, разбира се, шегата е твърде мрачна, за да й се насладят. От САЩ до Прибалтика партньорите на страната се чудят дали могат да разчитат на германците, ако се наложи.

Пьотр Семка, полски познавач на берлинската политика, се пита от името на мнозина в страната си дали Германия изобщо ще защити Полша, член на ЕС и НАТО, ако бъде нападната от Русия. Той се подиграва на високопарните и лицемерни думи на Германия за "европейските ценности". Латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс нарича германското колебание "неморално". Министър-председателят на Естония Кая Калас призовава Германия да не забравя кой е хищник и кой плячка. Подсказка: това е обратното на версията на Шрьодер.

Но има и искрица надежда. Това е, че настроението към Русия се променя дори сред германците. Миналия месец 73-ма експерти по Русия и политиката на сигурност публикуваха протестно писмо срещу германската политика спрямо Москва. Германците с международен поглед предупреждават директно, че Германия ще отчужди съюзниците си, ако не промени курса си. Дори някои социалдемократи се присъединяват към тези редици на реалистите. Сред тях са висши дипломати като Михаел Рот и бившият външен министър Зигмар Габриел.

Все по-често омаловажаването или смекчаването на поведението на Путин става несъстоятелно - дори в Германия, дори сред социалдемократите.

Досега Олаф Шолц се е въздържал да изразява прекалено ясно своите възгледи. Това може да е страхливост - или тактическа хитрост. Неговите коалиционни партньори - Зелените и Свободните демократи - са готови да ожесточат германската позиция спрямо Русия. Ако Шолц успее да удържи собствената си партия, той би могъл, би трябвало - и вероятно ще направи - Германия по-добър съюзник. Всъщност това може да бъде най-голямото му изпитание като германски лидер.

Още по темата

Шрьодер: Крим е стара руска територия