Въпреки резкия ръст на безработицата в началото на Covid-19 кризата през пролетта на 2020 г., когато в рамките на няколко седмици броят на безработните нарасна до 300 хиляди души, след премахването на повечето ограничителни мерки пазарът на труда започна да се възстановява бързо. Прегледът на данните на Агенция по заетостта (АЗ) към края на 2020 и 2021 г. сочи, че в изминалите 12 месеца в едва 30 общини се наблюдава увеличение на безработицата, докато останалите дават ясни признаци на възстановяване на заетостта, пише Адриан Николов в свой анализ за Института за пазарна икономика.
Към края на 2021 г. общината с най-ниска безработица остава Столична, с 1,5% от населението в трудоспособна възраст, следвана от периферната ѝ Божурище, където делът на безработните е 2%. За разлика от предишни периоди, равнището на безработица в отделните бюра по труда в София е приблизително еднакво – най-ниско е то в районите Изгрев и Студентски (по 1,1%), най-високо – в Красна поляна (2,1%), но в повечето части на столицата варира в порядъка 1,4-1,8%. Сред водещите икономически центрове най-нисък е делът на безработните във Варна (2%), Пловдив (2,4%), Бургас, Русе и Стара Загора (по 2,6%). Остават обаче цели райони на страната с висока безработица – най-вече в Северозападна България, но и около Плевен и Силистра. Това бяха и районите, където пандемията и последвалата криза нанесоха най-слаб удар - изглежда там високите равнища на безработица са плод на трайни структурни дисбаланси между търсенето на труд и профила на работната сила.
Между края на 2020 и 2021 г. коефициентът на безработица се свива в 231 от 265-те общини в страната. Най-чувствителен спад в дела на безработните се наблюдава в районите, където зимният туризъм е определящ за местната икономика, най-вече заради срива на пазара на труда в тях в първата година на пандемията. Най-голямото струпване на общини с влошаваща се безработица е в района на Кърджали, както и в Средногорието, въпреки че дори там увеличението е незначително, а местните пазари на труда бяха практически незасегнати от кризата.
Декември 2021 г. бележи дъно на регистрираната от АЗ безработица, като броят на безработните спада до 157 хиляди души – с над 40 хиляди по-малко в сравнение с месеците преди началото на кризата. Това обаче не са непременно добри новини – данните на НСИ за неактивните сочат ръст през първите три тримесечия на 2021 г., и ако тази тенденция се запази това означава, че част от безработните не започват да търсят активно работа, а обратно – изпадат изцяло от пазара на труда. Най-сигурният механизъм за предотвратяване на ръста на неактивните е въздържането от въвеждане на ограничителни мерки и пречки пред нормалния ход на възстановяване на икономиката.