Въпреки цялата шумотевица около плановете на Марк Зукърбърг да създаде криптовалута, за която се предвиждаше да донесе „милиарди“ нови приходи, проектът заглъхна тихомълком. Meta Platforms Inc., компанията, известна преди като Facebook, се съгласи да продаде активи, свързани с проекта, роден през 2019 г., като Libra и сега известен като Diem на Silvergate Capital Corp. за около 200 милиона долара.
Тъй като директорът на Diem напусна миналия ноември и амбициите бяха намалени на фона на яростната реакция от страна на регулаторите и централните банки, смъртта на проекта беше очаквана от някои, пише Парми Олсън за Bloomberg.
Но тази макар и предизвестена смърт ни казва нещо по-обезпокоително: Facebook продължава да има проблеми да разработва нови услуги, без да ги купува, и в затягащата се регулаторна среда, това не вещае добре за плановете на Зукърбърг за метавселената - на която той е заложил цялата компания.
Сред историята на провалените иновации на Facebook са: начален екран за телефони с Android, който се провали скоро след стартирането му през 2013 г.; Snapchat конкурентите Poke и Slingshot (2014 и 2015); и платформа за мобилна разработка Parse. Компанията също се затрудни с усилията си да създаде свои собствени версии на Alexa на Amazon Inc.
Работната сила на Facebook блести в изпълнението и мащабирането, но разработчиците на софтуер, които искат да създават иновативни продукти, са склонни да отидат другаде. Във Facebook мнозина се оказват под натиск да гарантират, че нов прототип или функция допринасят за рекламните долари.
Правилното придобиване може да отвори вратата към нови пазари. Например, предстоящата функция за плащане на iPhone за търговци е възможна до голяма степен, защото Apple Inc. плати 100 милиона долара за канадската стартираща компания Mobeewave, която прави технология за плащане за смартфони.
И докато Зукърбърг насочи бързото преминаване на Facebook към мобилни устройства през 2012 г., покупката му на Instagram за 1 милиард долара през същата година беше от решаващо значение за промяната. Сега Instagram допринася за повече от една четвърт от приходите на Facebook.
Метавселената представлява още по-радикален завой. Има много по-малко консенсус, че виртуалната реалност ще получи масово възприемане, а изграждането на софтуер за VR е по-трудно за адаптиране от инженерните екипи, отколкото преминаването от настолни компютри към мобилни устройства.
Очевидният отговор е Зукърбърг да купи компания, която вече пробива в метавселената, като Roblox Corp. Невероятно популярният виртуален свят на тази компания вижда близо 50 милиона посетители всеки ден, които играят игри, посещават концерти или просто чатят с приятели - точно дейностите, за които Зукърбърг говори. Roblox дори е със седалище в Менло Парк, Калифорния, същия град като Meta, и с падането на акциите ѝ напоследък, трябва да изглежда като все по-привлекателна цел за поглъщане - освен че ръцете на Зукърбърг са вързани.
Регулаторите, ужасени от това, че са подпечатали толкова много големи технологични сделки в миналото, сигнализираха, че ще проучат по-внимателно бъдещите придобивания или дори ще ги блокират. Например, Федералната търговска комисия започна официално разследване за покупката на Meta за 400 милиона долара на компанията за виртуална реалност Within според статия в The Information, която казва, че най-малкото Meta няма да може да финализира тази сделка за поне година. Регулаторите във Великобритания също блокираха Meta да купи компания за търсене на GIF.
Зукърбърг очевидно иска да си купи пътя и мястото в метавселената. Той придоби поредица от малки компании за виртуална реалност през последните две години, предимно в игрите, включително Big Box VR, Unit 2 Games и Beat Games, студиото зад Beat Sabre. Но той не е закупил подобни на Instagram знакови фирми като издателя на Fortnight Epic Games Inc. или разработчика на игри Unity Software. Зукърбърг се е опитал да купи Unity преди няколко години, когато оценката ѝ беше под 10 млрд. долара, според „Историята на бъдещето“, книга за основаването на Oculus. Оттогава Unity стана публична и има пазарна капитализация от 28 милиарда долара.
Зукърбърг сигурно съжелява, че не е преследвал тези придобивания, когато регулаторите бяха малко по-прощаващи. Сега неговите 62 милиарда долара няма да са от особена ползва и той трябва да се съсредоточи върху по-трудната работа по изграждането на нови услуги, които потребителите искат да използват.
Това е труден преход за всяка голяма компания. Microsoft Corp. успя да го направи, въпреки че за съжаление на Зукърбърг, беше необходим чисто нов главен изпълнителен директор, за да се случи този успех.