Европа отчаяно се нуждае от нова стратегия за съхранение на газ. Континентът възложи на подизпълнител своята енергийна сигурност - на президента Владимир Путин - и сега тя трябва да плаща цената.
Ако европейските енергийни регулатори извлекат някаква поука от покачващите се цени на газа и електроенергията тази зима, би трябвало да бъде, че се нуждаят от нов набор от правила, регулиращи съхранението на газ преди студените зимни месеци, пише енергийният експерт на Bloomberg Джулиан Лий.
Изглеждаше толкова добра идея да се позволи на "Газпром" – основният доставчик на газ в Европа – да изкупи складове в близост до своите клиенти. В края на краищата Русия е надежден доставчик на газ за Европа от 60-те години на миналия век, като потоците от жизненоважно зимно гориво за отопление и производство на електроенергия до голяма степен не бяха обезпокоени от Студената война, разпадането на Съветския съюз и последвалото утвърждаване от страна на Русия на нейния статус на суперсила.
Руските газови потоци към Европа не бяха ограничени от преместването на централната част на производството на газ на север към полуостров Ямал, появата на Китай като основна нова дестинация за тръбопроводи за износ, нито 30-годишната политика на Кремъл за заобикаляне на транзитните страни – като Беларус, Полша, Украйна и балтийските държави — в своите маршрути за износ на петрол и газ.
Продавайки места за съхранение на газ на "Газпром", европейските потребители запазиха комфорта на голям склад с лесно достъпно гориво на прага си, без разпределителните компании и комуналните услуги да трябва действително да купуват газа, докато не се нуждаят от него.
Европейските комунални услуги бяха много щастливи да позволят на "Газпром" да поеме финансовите разходи за закупуването на газа и съхранението му, често на пазари, където бъдещите цени са по-ниски от настоящите, в момент, когато нямаха изгода да харчат пари за газохранилища. Но същите комунални услуги днес се оплакват от липсата на газ.
Системата работи добре, стига местата за съхранение да са запълнени преди да настъпи студеното време. Тази зима те не бяха. И причината е ясна: "Газпром", който контролира почти една четвърт от капацитета за съхранение на газ в Германия чрез astora GmbH, не успя да запълни своите газохранилища.
За потребителите фактът, че газохранилищата са останали незапълнени, е по-важен от причината за това. Европейските комунални услуги не бързаха да наемат складово пространство и "Газпром" или не можеше, или не искаше да запълни своите хранилища. Каквато и да е причината, резултатът за потребителите е един и същ: страх от недостиг и рязко покачване на цените.
Русия изведнъж се превърна в ненадежден доставчик. Но фактът, че Европа никога не е настоявала за минимални нива на запаси за чуждестранни предприятия – или местни – притежаващи складови съоръжения, е объркващ.
Ако Европа възнамерява да позволи важни съоръжения за съхранение на газ да останат в ръцете на търговски партньор, контролиран от чуждо правителство, което може да не винаги да ѝ желае доброто, тя трябва да предприеме конкретни стъпки, за да гарантира, че ниските нива на запасите в началото на тази зима не се повтарят.
Капацитетът за съхранение на газ в Европа е достатъчен... той просто трябва да бъде запълнен. Притежаването на газови хранилища в Европа трябва да идва със задължение да са запълнени преди зимата, подкрепено от законови санкции, ако не са.
Неразрешаването на проблема ще остави Европа заложник на политическите цели на най-големия ѝ доставчик – и зимното време няма винаги да е на нейна страна.
Джулиан Лий е петролен стратег на Bloomberg First Word. Преди това е работил като старши анализатор в Центъра за глобални енергийни изследвания.