Икономическата глобализация трябваше да направи войните по-трудни за започване. Но опитът с Русия в момента може би показва, че глобализацията всъщност ги прави по-трудни за предотвратяване, пише Джералд Зейб, изпълнителен редактор на бюрото на The Wall Street Journal във Вашингтон.
Поне през последното десетилетие преобладаващата теория в международните отношения е, че икономическата взаимозависимост по целия свят прави конфликтите по-малко вероятни. Ако всички са икономически обвързани, както никога досега, тогава всички ще пострадат от мащабен конфликт. Следователно никой не би приел този шанс с лека ръка. Икономическите връзки биха помогнали за осигуряването на мир.
Но руският лидер Владимир Путин може би обръща това уравнение с главата надолу, като премести 100 000 войници до границата с Украйна и заплашва с инвазия. Знаейки, че едно движение срещу Украйна би предизвикало вълнообразни ефекти във все по-тясното световно икономическо селище, главно заради руската енергия, от която зависи Европа, Путин може би пресмята, че взаимозависимостта работи в негова полза. Превземането на Украйна е толкова важно за него, че е готов да плати икономическата цена; да го спре не е толкова важно за Запада, който не е готов да плати цената.
Докато САЩ заплашват с тежки икономически санкции срещу Москва за всяка стъпка по отношение на Украйна, те също не са склонни да предприемат стъпки за ограничаване на руския енергиен износ или да изхвърлят Русия от международната финансова система, деноминирана в долари. Защо? В днешния глобален енергиен пазар подобни ходове биха рискували да повишат цените на енергията за потребителите в САЩ във време на вече висока инфлация, като същевременно ще навредят на икономиките на европейските съюзници с много по-широки търговски и финансови връзки с Русия.
Администрацията на Байдън започна интензивна седмица на дипломация, предназначена да спре действията на Русия срещу Украйна, така че този тест на волята може да се приближава до кулминацията си. Едва ли може да е съвпадение, че Путин заплашва Украйна сега, в дълбините на зимата, когато нуждата на Европа от руски газ е най-сериозна, а обществените страхове от загубен достъп до този газ и от произтичащите от това глобални последици са най-големи.
Не само енергията дава лостове на влияние на Русия в глобализираната икономика. Ръководителят на британските въоръжени сили предупреди Русия през уикенда срещу всеки опит за прекъсване на подводните комуникационни кабели, от които световната финансова система все повече зависи.
Тези страхове със сигурност бяха по-малко остри по време на Студената война, когато светът имаше ограничено икономическо взаимодействие със Съветския съюз. Глобализацията може да създаде за Путин по-голяма зависимост от световната икономическа стабилност, но също така му даде повече лостове, отколкото имаха неговите предшественици в Кремъл.
И ако това е вярно в случай на потенциален конфликт с Русия, представете си какво би било с Китай. Икономическата цена на конфликта заради китайската агресия би била наистина катастрофална, точно защото икономическото свързване е толкова голямо. Лидерите на Китай със сигурност знаят това – и може да заключат, че тази цена е толкова висока, че останалата част от света няма да предприеме необходимите стъпки, за да спре, да речем, китайско нахлуване в Тайван.
Ако контролът над Украйна е толкова важен за Русия, а контролът над Тайван е толкова важен за Китай, те може да са по-склонни да платят икономическата цена, за да постигнат целите си, отколкото Западът да ги спре. И тъй като управляват авторитарни режими, готови да смажат всяко вътрешно негодувание заради икономическите ефекти от техния избор, те биха могли да заключат — може би правилно — че могат да понесат икономическата болка по-лесно, отколкото тези, които се опитват да ги спрат.
В този смисъл икономическата глобализация може да се окаже, че има асиметричен ефект върху баланса на силите, в ущърб на САЩ и техните съюзници и демокрациите като цяло.
Разбира се, автократите също биха могли да сбъркат в тази игра. Неотдавнашните бунтове в Казахстан - руски съюзник, който е управляван от подобен режим на автократи - илюстрираха, че икономическото недоволство у дома не винаги е безплатно, дори за диктаторите. Народните вълнения избухнаха в Казахстан, след като действията на правителството повишиха цените на горивата.
Казахстан също може да покаже как диктаторите могат да потушават такова икономическо недоволство. Русия бързо изпрати войски, за да помогне на казахския лидер Касим-Жомарт Токаев да смаже вълненията. Казахстан може в крайна сметка да илюстрира разходите, които дори автократите плащат вътрешно за икономическа болка, но също така може да покаже колко ефективни са те при ограничаването на тази цена.
Ричард Хаас, президентът на Съвета по външни отношения, предупреди миналата седмица за нарастващ безпорядък в света и отбеляза конкретно, че Путин „е показал, че се чувства комфортно да използва военна сила, енергийни доставки и кибератаки, за да дестабилизира държави и правителства, които смята за съперници."
Оказва се, че икономическата глобализация не е лек за сътресенията.