Министърът на външните работи на Полша заяви, че Европа рискува да се хвърли във война, докато Русия твърди, че все още не се е отказала от дипломацията, но че военни експерти подготвят варианти, в случай че напрежението около Украйна не може да бъде потушено.
Във Вашингтон Белият дом заяви, че заплахата от руско нахлуване в Украйна остава висока, при положение че страната е разположила около 100 000 руски военнослужещи на границата. Съединените щати ще оповестят в рамките на 24 часа разузнавателна информация, която предполага, че Русия може да се опита да измисли претекст, за да оправдае такова нахлуване, съобщи още Белият дом.
„Барабанът на войната се чува силно, а реториката стана доста остра", заяви Майкъл Карпентър, постоянен представител на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), след разговорите с Русия във Виена.
"Заплахата от военна инвазия е голяма", заяви пред репортери съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан.
"Няма определени дати за нови преговори. Първо трябва да се консултираме със съюзниците и партньорите си."
Русия заяви, че диалогът продължава, но е попаднал в задънена улица, докато се опитва да убеди Запада да забрани на Украйна да се присъедини към НАТО и така да преустанови многогодишните усилия за разширяване на Алианса в Европа - искания, които Съединените щати нарекоха "неприемливи".
"На този етап това е наистина разочароващо", заяви руският посланик Александър Лукашевич пред репортери след срещата на ОССЕ, която е третият етап от поредицата преговори между Изтока и Запада тази седмица.
Той предупреди за възможни "катастрофални последици", ако двете страни не успеят да постигнат съгласие по така наречените от Русия "червени линии" в областта на сигурността, но заяви, че Москва не се е отказала от дипломацията и дори ще я ускори.
Коментарите на Русия отразяват модел на поведение, при който Москва заявява, че иска да води дипломатически преговори, но отхвърля призивите да изтегли войската си от границата с Украйна и предупреждава за неуточнени последици за сигурността на Запада, ако исканията ѝ не бъдат взети под внимание.
По-рано полският външен министър Збигнев Рау заяви пред представителите на 57-те държави в ОССЕ, че "изглежда рискът от война в района на ОССЕ сега е по-голям от когато и да било през последните 30 години”.
Макар да пропуска войните през този период в бивша Югославия и части от бившия Съветски съюз, коментарът му подчертава степента на безпокойство в Европа от струпването на около 100 000 войници от страна на Русия в близост до границата ѝ с Украйна.
Русия отрича да планира да нахлуе в Украйна, но струпването на войски принуди САЩ и техните съюзници да седнат на масата за преговори.
Рау каза, че няма пробив на срещата във Виена в четвъртък, която последва разговорите между Русия и САЩ в Женева в понеделник и конференцията Русия-НАТО в Брюксел в сряда.
Различия в подхода
Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви, че предишните срещи са показали, че има "задънена улица или различие в подходите", и не вижда причина да се седне отново през следващите дни, за да се започнат отново същите дискусии.
Той заяви пред телевизия RTVI, че руски военни специалисти предоставят на президента Владимир Путин варианти за действие в случай на влошаване на ситуацията в Украйна, но че трябва да се даде шанс на дипломацията.
Руската рубла поевтиня с повече от 2% спрямо долара заради коментарите на Рябков, които предизвикаха и разпродажба на държавни облигации. Представител на голяма руска банка заяви пред Reuters, че пазарът е реагирал отчасти заради коментара на Рябков в отговор на въпрос, че той нито ще потвърди, нито ще изключи възможността Русия да разположи "военна инфраструктура" в Куба и Венецуела.
Съливан заяви, че разузнавателните служби на САЩ смятат, че Русия може да иска "да създаде претекст за инвазия, включително чрез саботажни дейности и информационни операции, като обвини Украйна, че подготвя предстояща атака срещу руските сили в Източна Украйна".
Вашингтон ще сподели с медиите подробности "за това, което смятаме за потенциален претекст" в рамките на 24 часа, добави той.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин разговаря с украинския си колега Олексий Резников за струпването на руски войски. По оценка на Пентагона две трети от руските сили в близост до Украйна са "извън гарнизон", което означава, че са разпределени от други части на Русия.
Москва елиминира заплахите
Москва заявява, че е заплашена от разширяването на НАТО към нейните граници чрез приемането на 14 нови членки от бившата комунистическа Източна Европа след края на Студената война. Тя иска да очертае "червени линии", които да попречат на Алианса да приеме Украйна за член или да разположи ракети там.
Вашингтон отхвърля тези искания, но заявява, че е готов да разговаря за контрол на въоръженията, разполагане на ракети и мерки за изграждане на доверие, за да се преодолее един от най-тежките моменти в отношенията между Изтока и Запада след Студената война.
Посланик Лукашевич заяви пред ОССЕ, че ако Москва не получи конструктивен отговор, "ще бъдем принудени да направим съответните изводи и да предприемем всички необходими мерки за осигуряване на стратегически баланс и премахване на неприемливите заплахи за националната ни сигурност".
Той продължи: "Русия е миролюбива страна. Но ние не се нуждаем от мир на всяка цена. Необходимостта да получим тези юридически оформени гаранции за сигурност за нас е безусловна."
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков критикува проектозакона за санкции, представен от демократите в Сената на САЩ, който предвижда санкции срещу висши руски правителствени и военни служители, включително Путин, както и срещу банкови институции, ако Русия нападне Украйна.
Песков заяви, че налагането на санкции на Путин би било равносилно на замразяване на отношенията.
"Гледаме изключително негативно на появата на подобни документи и изявления на фона на продължаващите преговори, макар и неуспешни", каза той.