Размириците, които разтърсват Казахстан от неделя, предизвикват въпроси дали ще бъдат първите от многото на фона на нарастващите цени на енергията и горивата. Има много причини да смятаме, че това е по-скоро местeн случай, пише енергийният експерт на Bloomberg Джулиан Лий.
Протестите в Казахстан бяха предизвикани от удвояване на цената на популярно автомобилно гориво – газ пропан-бутан - но причините за тях са много по-дълбоки от това. Демонстрациите в централноазиатската нация започнаха, след като цената на втечнен нефтен газ или LPG се удвои в района на Мангистау в западната част на страната, където той е по-евтина алтернатива на бензина и се използва в цели 90% от превозните средства.
Последващото решение за обръщане на увеличението, което върна цените на LPG под предишното им ниво, не направи нищо за потушаване на вълненията. Тe бързо се разпространиha в големите градове, включително бившата столица Алмати, сгушена в подножието на планината Тиен Шан в югоизточната част на страната, далеч от района на добив на петрол Мангистау на брега на Каспийско море, където започнаха протестите.
Протестите привлякоха хиляди души, бяха съсредоточени върху правителствени сгради и летището и произведоха призиви към дългогодишния лидер Нурсултан Назарбаев да се откаже от юздите на властта. 81-годишният Назарбаев прехвърли президентството на Касим-Жомарт Токаев през 2019 г., но запазва значително влияние в политическата система на страната.
Въпреки че печели милиарди долари годишно от петрол, богатството не излиза далеч от седалищата на властта. В центъра на страната бе построена нова столица – носеща името на Назарбаев - с грандиозен булевард, свързващ президентския дворец и проектирания от Норман Фостър развлекателен център „Хан Шатир“ - описан като най-голямата палатка в света.
Междувременно посетители и чуждестранни работници в нефтено-газовото находище Карачаганак на север трябва да пътуват 110 км от летище Оренбург в Русия до находищата, заради лошите условия на местните летища и пътищата в Казахстан. Има много забележимо увеличение на броя и размера на дупките по пътищата след преминаването на границата от Русия към Казахстан.
Нацията е в доста дълъг списък от страни, чието субсидиране на разходите за гориво натоварва допълнително държавните финанси - особено във времена на високи цени.
Много от страните с евтино гориво също са петродържави, включително Саудитска Арабия, Кувейт, Нигерия, Иран, Ирак, Катар, Либия, Алжир, Индонезия и Венецуела. Въпреки това, всички страни, включително Туркменистан, Боливия и Египет, продават бензин на цени, които са приблизително равни или по-ниски от цената на нерафинирания суров петрол, според данни от ICE Futures Europe и GlobalPetrolPrices.com.
Петродържавите често се радват на много ниски разходи за производство на петрол от контролирани от правителството компании, от които се изисква да доставят на вътрешна мрежа за рафиниране на цени под пазарните. Те са по-способни да покрият разходите за субсидии от тези, които трябва да плащат преобладаващите международни цени, за да осигурят сурови или рафинирани продукти.
И тъй като световните цени на петрола се покачват, както направиха през изминалата година – суровият Brent се повиши с почти 60% от началото на 2021 г. – така нараства и тежестта на субсидирането на цените на горивата.
Други страни, които субсидират цените на горивата, може да се окажат в подобни позиции, ако цените на петрола продължат да се покачват. Това не означава, че ще ги сполети същата съдба като Казахстан. Намаляването на субсидиите, вместо незабавното им премахване, може да бъде по-разумен и популярен подход.
Но без изход за политическа опозиция през урните и население, което е свидетел на огромните правителствени разходи за лъскавата нова столица, докато голяма част от останалата част от страната остава недоразвита, Казахстан беше буре с барут, очакващп искра.
Джулиан Лий е петролен стратег на Bloomberg First Word. Преди това е работил като старши анализатор в Центъра за глобални енергийни изследвания.