Отне осем години и осем месеца интензивни преговори 137 държави да се споразумеят за глобалната данъчна сделка, която подписаха през октомври. Възхвалявана като най-важната международна данъчна реформа от един век, сега идва трудната част – прилагането й.
Ако това се случи, правителствата по света ще спечелят допълнителни 150 милиарда долара годишно от приходи от корпоративен данък. Въпреки че мултинационалните компании ще плащат повече, те ще получат равни условия - гарантирайки, че техните конкуренти не могат да плащат по-малко от тях. И част от обществения гняв, предизвикан след финансовата криза от 2008 г. от използването на данъчни убежища от мултинационалните компании, ще бъде смекчен, пише Financial Times.
„Международната данъчна система силно се нуждаеше от реформа“, каза Джанин Джъгинс, изпълнителен вицепрезидент на глобалните данъци и финанси в Unilever. „В интерес на всички е да преминем към по-стабилна система“, каза тя на конференцияta FT Global през декември.
Но превръщането на политическото споразумение в правно обвързващи ангажименти може да се окаже дълъг и труден проблем. И по ирония на съдбата САЩ, главен подстрекател на сделката, на практика биха могли да я убият поради поляризираната политика, която толкова често блокира вътрешното законодателство.
„Всички знаят, че все още нищо не е подписано“, каза Алекс Кобъм, главен изпълнителен директор на групата за натиск Tax Justice Network.
Държавите трябва да приемат законодателство за прилагане на глобалната минимална ставка на корпоративния данък от 15% – известна като „Втори стълб“ на глобалната данъчна сделка – до края на 2022 г., за да влезе в сила от 2023 г.
Глобалният минимален процент ще бъде „лесната“ част, каза Рувен Ави-Йона, професор по право в Университета на Мичиган. „Това не изисква промяна в данъчните договори“, каза той. „Наистина ви е необходимо само съгласието на големите икономики, където са базирани повечето мултинационални компании, за да се случи това."
Окуражаващо е, че Ирландия и Кипър вече обявиха увеличение на ставката на корпоративния данък от 12,5 на 15 процента. ЕС също така публикува директива, като 27-те му държави-членки сега трябва да въведат законодателство, за да я приемат.
Много по-трудната част от данъчното споразумение се съсредоточава върху това как да накараме най-големите мултинационални компании в света да плащат повече данъци там, където действително правят продажбите си, а не там, където имат физическо присъствие. Това е необходимо, за да се избегне заплахата от търговски войни, водени от данъчни политики като данъците върху цифровите услуги.
Въпросът се фокусира върху американски технологични компании като Amazon, Google, Apple и Facebook.
Google UK например плати 50 милиона паунда корпоративен данък миналата година, въпреки че дъщерното ѝ дружество във Великобритания е публикувало приходи от 1,8 милиарда британски лири. Това е така, защото Google UK се използва предимно като отдел за маркетинг и продажби за европейските операции, които са със седалище в Ирландия, където данъците са по-ниски.
Предизвикателството е, че да се накарат страните да се съгласят с това преразпределение на данъчните права, известно като „Първи стълб“ на сделката, изисква серия от едновременни промени в глобалните данъчни закони.
Един от начините да се постигне това би бил всички от 137-те страни, подписали данъчната сделка, да променят мрежата си от двустранни данъчни споразумения - но това отнема много време. По-бърз начин, препоръчан от ОИСР, е да се въведе правно обвързваща многостранна конвенция, която страните подписват и след това ратифицират у дома.
Страните работят с ОИСР в Париж по изготвянето на такава конвенция. Целта е да се постигне споразумение за прилагането до около април; всяка страна ще трябва да ратифицира конвенцията в своя законодателен орган навреме, за да влязат в сила правилата през 2023 г.
Но подобни международни договори обикновено са анатема за САЩ - и републиканците в Сената са против.
Администрацията на Байдън вярва, че това може да стане чрез споразумение на Конгреса или по друг начин, което ще бъде одобрено с обикновено мнозинство в Сената, получено чрез решаващия вот на вицепрезидента, а не с мнозинството от две трети, изисквано за ратификация на договора. Но няма истинска яснота дали това може да проработи.
Дан Нидъл, базиран във Великобритания данъчен партньор в адвокатската кантора Clifford Chance, предупреди, че опитите да се заобиколи проблема чрез влизане в споразумение, което не е договор като такъв, може да бъде предмет на правни предизвикателства в САЩ и другаде.
„Всички знаят, че това прилагане е въпросително“, каза Паскал Сен-Аманс, ръководител на данъчната администрация в ОИСР. „Но работното предположение е, и имаме изключително силни сигнали от администрацията на САЩ .., че това ще се случи.”
Други са по-скептични. „Не виждам никакъв начин, по който "Първи стълб" може да бъде приложен в САЩ“, каза Ави-Йона.
Всяко „заобикаляне“, с което администрацията се опитва да премине през Сената, трябва да е "наистина новаторско“, добави Минди Херцфелд, професор по данъчна практика в Юридическия колеж "Левин" на Университета на Флорида.
Междувременно дори способността на САЩ да прекарат по-лесната глобална минимална данъчна реформа изглежда под въпрос. Законопроектът за реформите е включен в законопроекта на администрацията на Байдън за 1,75 трилиона долара за изграждане на по-добра инфраструктура, който се бори да премине през Конгреса.
Неуспехът от страна на САЩ или друга голяма икономика да ратифицира тази част от споразумението може да провали целия проект, предупредиха някои от замесените.
„Искаме целият свят да се впусне в тази сделка, така че имаме нужда от ратификация във всички страни“, каза Пиер Граменя, министър на финансите на Люксембург. „Политическият риск е, ако огромна икономика като Съединените щати или Китай изпуснат топката.”
Ако това се случи, развиващите се страни, които се оплакват, че сделката ще им донесе малко данъчни приходи, може да откажат да приложат останалото.
Може да има и трансатлантическа данъчна война и европейски страни като Франция, Австрия, Италия, Испания и Великобритания да възстановяват данъците върху цифровите услуги върху големите американски технологични фирми, от които се бяха съгласили да откажат в замяна на изпълнението на глобалната сделка.
„Би било погрешно да се предположи, че този проблем няма да се случи“, каза Нийдъл.
ОИСР иска цялата сделка да се сключи до 2023 г. Но предишните реформи на международната данъчна система са отнели на държавите средно две години, за да ги въведат – като някои отнемат до седем години.
„Тази е по-трудна и по-сложна“, каза Нийдъл. "Защо някой може да си мисли, че ще се случи по-бързо?"