Газопроводът, който няма да превърне Русия и Китай в повече от съюзници

Има ли газопроводи, които заплашват демокрациите, или помагат за сприятеляването на авторитарни лидери? Съдейки по отговорите на двата най-големи руски проекта за износ на газ, зависи къде се намирате, пише Дейвид Фиклин в анализ за Bloomberg.

В Европа газопроводът „Северен поток 2“, предназначен да удвои капацитета за директен износ на Москва в Германия до 110 милиарда кубически метра годишно, е въвлечен в геополитическо съперничество над Източна Европа. Одобрението на проекта е отложено за около шест месеца на фона на струпването на руски войски близо до границата с Украйна.

Страхът на правителствата в САЩ и Източна Европа е, че тръбопроводите могат да упражняват мощна форма на влияние. 

Ако прекъснете енергийните доставки на една нация – особено през лютите зимни месеци – можете да я поставите на колене забележително бързо.

Проблемът за Москва е, че това не са прецизни оръжия. Преди да бъде построена първата тръба на "Северен поток" преди десетилетие, почти целият руски газ, предназначен за Европа, минаваше през Украйна. Това означаваше, че е трудно да се заплашва Киев, като се затварят крановете, без да се създават врагове из европейските правителства по-надолу по линията.

Наличието на отделни канали за продажба на газ на Украйна и на Европейския съюз означава, че Русия може да избере кой иска да заплаши всеки ден.

Погледнете обаче какво се случва в Азия и картината се обръща.

Предварителните дискусии относно газопровода „Силата на Сибир 2“ за изпращане на 55 милиарда кубически метри газ към Китай се развиват бързо. Президентите Си Дзинпин и Владимир Путин обсъдиха проекта по-рано този месец и проучването за осъществимост ще бъде завършено до седмици, според Путин. 

Тръбата ще помогне на двете страни да се предпазят от напрежението със Запада, пише този месец Nikkei Asian Review.

Докато „Северен поток 2“ се смята за заплаха за демократичните нации от другата страна, „Силата на Сибир 2“ се представя като нещо по-подобно на предложение за брак, което сближава две водещи авторитарни държави.

Но това не е съвсем правилно. 

В края на краищата нациите няма постоянни приятели или врагове – само постоянни интереси. Интересите на Русия са приходите от износ и какъвто и лост да може да спечели над нациите по нейните граници. На този фронт Китай и Европа не са толкова различни.

Докато потреблението на газ в Европа от 541 млрд. куб. м. е значително повече от 331 млрд. куб. м. в Китай, последната цифра се очаква да нарасне до 526 млрд. куб. м. до 2030 г., тъй като Пекин намалява зависимостта си от въглищната енергия и изгражда вътрешната си химическа промишленост. 

Тъй като в момента и двата региона произвеждат около 200 милиарда кубически метри на вътрешния пазар, Китай разчита на увеличаване на производството с повече от половината, за да предотврати развитието на зависимост от европейски стил от внос на газ.

Погледнато от тази гледна точка, двата газопровода „Силата на Сибир“ биха могли да дадат на Русия роля във вноса на газ от Китай, която ще е почти толкова важна, колкото сега има за Европа.

В момента Китай почти не купува тръбопроводен газ от Русия, като LNG все още представлява по-голям дял от търговията миналата година, докато първата тръба се извежда до пълен капацитет. След като бъдат завършени обаче, те ще носят комбиниран 88 милиарда кубически метра, което се равнява на 44% от приблизително 200 милиарда кубически метра вносен сектор. Това не е толкова различно от отношенията на Европа с Москва, която доставя около 51% от вносния газ.

Това е причина и Пекин, и Москва да действат внимателно. 

Въпреки уж добрите настроения между Си и Путин, Китай и Русия рядко са се виждали очи в очи от много дълго време. Ужасната лична химия между Никита Хрушчов и Мао Дзедун и споровете за наследството на Сталин допринесоха за война по североизточната им граница в края на 60-те години и период на мразовити отношения, който приключи едва след падането на Съветския съюз.

Съперническите сфери на влияние в Централна Азия – понастоящем далеч по-важен източник на газ за Китай от самата Русия – остават постоянен дразнител. 

CR929, китайско-руски самолет с две пътеки, който ще съперничи на Airbus SE A350 и Boeing Co. 787, изостава с години на фона на спорове между официални лица от двете страни.

Китай може в крайна сметка да има по-силната позиция. Чрез изграждането на "Силата на Сибир" 2 Русия ще си осигури заместител на пазара на газа, който иначе би доставяла за Европа. 

Но Пекин също има заместители - не на последно място зелен водород, където евтиният вятър и слънчева енергия на страната и огромният капацитет за производство на електролизатори за разделяне на водните молекули на водород и кислород могат да му дадат значително предимство. 

Други страни, като Катар и Австралия, също ще търсят част от китайския газов пазар.

Русия много би се радвала да има лостовете за влияние върху Китай, които има над Европа в момента. Китай ще направи всичко възможно, за да устои на тази ситуация.

Дейвид Фиклин е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.