Големите технологични компании са на път да изпитат безпрецедентни рестрикции, след като Европейските депутати приеха тази сряда пакет от нови правила, които целят да сложат прът в колелата на корпоративните гиганти. Законопроектът за дигиталните пазари ще наложи строги ограничения върху поведението на така наречение платформи “пазачи”. Новите правила ще променят начина, по който те разпространяват бизнеса си и ще ги задължат да позволяват на своите конкуренти достъп до техните клиенти. Идеята на новият закон е да бъде като превантивна мярка срещу монопола, пише Politico.
Правилата все още подлежат на корекции, но са насочени директно към малка група, но за сметка на това много големи и почти изцяло американски компании. Става дума за корпорации от ранга на Google, Amazon, Facebook, Apple и Microsoft. Този “списък”, към който са се насочили евродепутатите, разгневи сериозно управляващите в САЩ, които обвиниха Брюксел, че нечестно е погнал само фирми от Силициевата долина.
Европейските законодатели подкрепиха тази инициатива с огромно мнозинство по време на гласуването в сряда в парламента в Страсбург. Приемането на законопроекта бе последвано от аплодисменти, като част от депутатите заявиха, че тези нови правила ще променят изцяло начина, по който потребителите използват дигитални услуги.
От 705 депутати в парламента 642 подкрепиха новия пакет от мерки, 46 се въздържаха, а 8 гласуваха против. Германският представител Андреас Шваб, които беше част от екипа, който написа законопроекта, заяви следното след гласуването: “В бъдеще Европейската комисия няма да има нужда вече да преследва големите технологични корпорации, Комисията вече ще може лично да дава одобрението си, ако тези корпорации искат да установяват нов бизнес модел”.
Какво ще се случва на практика: Новите промени ще ограничат така наречените “убийствени придобивки”. Това практика, при която големите корпорации купуват по-малки компании и буквално задушават всеки опит за иновация, като по този начин ги правят неконкурентоспособни. Наложените от ЕС правила ще ограничат до голяма степен налагането на такъв насилствен монопол и също така ще задължат технологичните компании да позволят на потребителите си да изтрият, преинсталират приложението им или да преминат към друго. Това би означавало, че ако даден потребител си купи устройство на Android, което по принцип има предварително инсталиран Google Chrome, то вече хипотетичният потребител ще има възможността да избере сам кой браузър иска да използва.
Не е изненада, че този законопроект бе подкрепен от много противници на Google като DuckDuckGo, Ecosia, Lilo, Qwant и Seznam. Други търговски групи обаче като Асоциацията на Приложенията (The App Association), която има като спонсори Apple и Microsoft, твърди, че подобно решение тотално ще изолира от пазара малките компании и ще задуши иновациите. Новите закони забраняват и “тъмните патенти”, които представляват онлайн тактики, които тайно подмамват потребителите да направят покупка или да се абонират за някоя услуга. Налагат се и нови правила за оперативната съвместимост между социалните мрежи, както и мигновените чат приложения, които позволяват на някой да прати съобщение във Facebook през чат приложение на Google.
Подкрепата на този законопроект в Европейския парламент отбелязва важен момент в цялостното приемане на идеята през всички европейски институции. Предстоят разговори между Европейския парламент и Европейския съвет, които ще се проведат през следващата година и е възможно по време на тях да се стигне и до дебати и различни виждания.
Германският евродепутат Андреас Шваб е уверен, че Парламентът и Съветът ще постигнат консенсус по темата за новите правила и то в най-скоро време. През новата година Франция ще поеме председателството на Съвета на Европа за следващите 6 месеца.
“Не мисля, че ще има кой знае какви конфликтни точки по време на дискусията във Франция догодина,” допълни Шваб. Седрик Оу, френският държавен секретар за дигиталното развитие, похвали Европейският парламент и неговите усилия, като каза, че преговорите между Парламента и Съвета ще започнат още в самото начало на френското председателство.
“Има крещяща нужда да се модернизира правилата, които уреждат дейността на дигиталните пазари и действат като превантивна мярка срещу нечестни практики,” допълни той. Въпреки това, скоростта, с която ще се приемат новите текстове зависи от това как Европейският съвет приеме добавките на Парламента, както фундаменталните промени, които депутатите са вкарали в текстовете. Това включва и броя на компаниите, които ще бъдат засегнати. Обсегът на Парламента ще обхване по-малък брой компании, отколкото Съветът е предложил с прагове, включващи годишен европейски оборот от поне 8 милиарда евро и пазарна капитализация от 80 милиарда евро.
При такава формулировка новите правила вероятно ще обхванат традиционните големи технологични компании - Google, Amazon, Apple и Microsoft, както и още няколко големи корпорации, които включват и германската SAP. Предложението да се обхванат по-малко фирми обаче беше критикувано от някои парламентарни групи. Социалистите например, твърдят, че трябва да бъдат обхванати възможно най-много компании. Ако все пак Парламентът и Европейският съвет успеят бързо да се разберат за текстовете, то все пак трябва да бъде създадена подходяща инфраструктура, за да се подсигури, че новите правила ще се имплементират правилно.
По предварителни сметки се очаква, че Европейската комисия ще наеме 80 нови служители, които да подпомагат процеса по избиране на екип, които ще осъществява мониторинг и ще следи дали мерките се имплементират по посочения начин. Този екип ще провежда и разследвания при сигнали за злоупотреба. Някои депутати обаче се притесняват, че тази бройка няма да бъде достатъчна.