След известно затишие около Механизма за възстановяване и устойчивост и националните планове на страните от ЕС, през последните дни отново се нароиха новини, засягащи както българския документ, така и някои интересни събития около действията на Комисията по отношение на отделни европейски държави, пише в анализ на Института за пазарна икономика.
На 3-ти декември Европейската Комисия път дава положителен отговор на искането на Испания относно редовно плащане от 10 милиарда евро безвъзмездна помощ по графика на националния си план за възстановяване и устойчивост. Това е първата положителна оценка на Комисията относно молба за редовно плащане - след авансите, които се получават при одобряване на национален план - на страна членка и бележи важна стъпка в изпълнението на Механизма. Испания представя своето първо искане за плащане, отчитайки постигнати 52 ключови етапа, покриващи реформи в областта на устойчива мобилност, енергийна ефективност, декарбонизация, свързаност и др.
Плащанията по Механизма за възстановяване се основават на достигане на целите и ключовите показатели в изпълнението на инвестиции и реформи, очертани в националните планове на страните членки.
Испания е една от първите страни, подали своя план пред ЕК още през април 2021 година. Испанският план за възстановяване и развитие включва широк набор от инвестиции и реформи в 30 тематични компонента. Оценява се на грант от 65,5 милиарда евро, 13% от които (9 милиарда евро) са вече изплатени на Испания под формата на предварително финансиране на 17 август 2021.
Какво предстои за испанския план? Комисията следва да изпрати до Икономическия и Финансов комитет своята положителна оценка относно успешното покриване от Испания на ключовите индикатори и да получи тяхното мнение. ЕКОФИН има 4 седмици, за да вземе решение и да го представи пред Комисията за окончателната й оценка и решение за изплащане на помощта.
И докато Испания очаква първото си официално плащане по плана за възстановяване, след като е изпълнила достатъчен брой ключови показатели за реформи и инвестиции, у нас нещата не изглеждат розови.
Най-напред България закъсня с изпращането на Националния план за възстановяване, което ограничава възможностите за получаване на аванс и за стартиране на реформите възможно най-скоро. Въпреки по-късното представяне, очевидно по плана не е постигнато достатъчно съгласие, защото почти два месеца след внасянето му Комисията все още има множество въпроси и препоръки. От последното писмо на ЕК разбираме, че България следва да отговори на 207 въпроса, преди Комисията окончателно да одобри плана.
Сред забележките на Комисията са:
Трябва да се премахнат възможностите за крос-субсидиране в групата БЕХ; Липсват усилия за реална декарбонизация на икономиката; Мерките, свързани с повишаване отчетността на главния прокурор и борбата с корупцията, не са достатъчни; Трябва повече амбиция по отношение на постигането на ключови индикатори и цели и изтегляне по-рано на част от целевите показатели.
Въпреки че коментари от страна на Комисията по плановете за възстановяване не са прецедент, последното развитие на събитията за България означава най-вероятно, че:
Аванс през 2021 година, както и се очакваше, няма да бъде получен;
Реформите и проектите може допълнително да се забавят във времето и не е известно кога ще стартират; Администрацията не успява да изработи стратегически документ без пряка политическа намеса и подкрепа, независимо че голяма част от мерките не са нови, а реформите се обсъждат от години; Липсата на редовно правителство не може да се компенсира от наличието на служебен кабинет, независимо че формално погледнато правомощията му са същите.
Все още не е адресиран фундаменталният проблем с разминаването и липсата на яснота за разликата между ресурси, дейности, резултати и ефекти, както вече отбелязахме тук. Това затруднява процеса по създаване и изпълнение на качествени проекти, както и формулирането на добри индикатори за оценка на постигнатото. За съжаление комбинацията между политическа криза и затруднения във формулиране на реформи, цели и индикатори, както и слабото проектиране, ще има негативни последици върху възможностите да се използват скоро европейските средства, за да се подпомогне възстановяването от кризата и да се осигури устойчив растеж.