Най-добрата стратегия на ОПЕК: да не прави абсолютно нищо

Срещата на ОПЕК+, която започна на 1 декември, все още технически "заседава" 11 дни по-късно. Забележително е, че може би все още не е най-дългото събиране на групата на производителите на петрол - има още една седмица, за да победи тази, проведена през октомври 1986 г., пише енергийният експерт Джулиан Лий за Bloomberg.

Този път, разбира се, е много по-лесно да проведете продължителна среща. С разискванията, провеждани чрез видеоконферентна връзка, министрите са свободни да изпълняват нормалните си задължения, докато председателят реши, че трябва да се съберат отново. Преди тридесет и пет години министрите и техните делегации бяха настанени в хотелски апартаменти в Женева, далеч от бюрата си у дома. Тогава, както и сега, те се бореха с пазар, който бавно се възстановяваше от безпрецедентен шок в търсенето - въпреки че причината беше много различна.

В момента за групата ОПЕК+ е най-добре, като не прави нищо. Срещата е „в сесия“ само по име. Независимо от това, това се оказва много успешна стратегия за подкрепа на цените на суровия петрол в лицето на несигурността относно въздействието на варианта Омикрон върху търсенето на петрол.

Министрите се събраха на фона на широко разпространените очаквания, че ще забавят планираното увеличение на производството за януари.

Още през юли те решиха да добавят 400 000 барела на ден за доставка всеки месец, докато не възстановят цялото производство, което се съгласиха да намалят през април 2020 г. 

Но прогнозите за промяната на петролния пазар от дефицит към излишък до края на годината бяха притеснителни за ОПЕК+, както и за петимата най-големи потребители на петрол в света извън групата, които координират освобождаването на стратегически запаси за облекчаване на инфлацията. Никой не беше по-загрижен от принца на Саудитска Арабия Абдулазиз бин Салман, който постоянно настояваше за предпазлив подход за увеличаване на доставките.

За изненада на мнозина, групата се съгласи да продължи с планираното увеличение на производството за януари. Това решение несъмнено помогна за намаляване на напрежението с администрацията на Байдън в САЩ. Напрежението беше предизвикано от по-ранния отказ на производителите да направят по-голямо увеличение на производството през декември и след това се влоши от съобщението, че САЩ и други страни ще пуснат суров петрол от запасите за извънредни ситуации.

Но поддържането на срещата официално „в сесия“ изпрати ясно предупреждение към петролните мечки, че групата производители ще се намеси бързо при първите признаци на отслабване на цените, намалявайки апетита към къси петролни позиции.

Този ход постави дъно на цените на суровия петрол, който падна с 13 долара за барел, или 16%, след като новият вариант на Covid-19 се появи само два дни, след като Байдън обяви освобождаването на запасите.

Междувременно цените на бензина в САЩ се понижиха, макар и само леко, което позволи на Байдън тихо да претендира за успех на стратегията си. Но той не може да го обявява твърде силно, тъй като цените все още са най-високите за времето на годината от 2012 г.

Пускането на стратегически запаси все още продължава, въпреки че те все още не са излезли на пазара. Крайният срок за подаване на оферти за първоначалните 32 милиона барела американски петрол беше 6 декември, като договорите трябва да бъдат възложени на 14 декември. Само тогава ще разберем силата на апетитите на купувачите. Няма гаранция, че ще искат цялото предлагано количество.

Други страни, които заявиха, че ще се присъединят към САЩ - Индия, Япония, Китай, Южна Корея и Великобритания - също все още не пускат петрол от своите запаси.

С над средната несигурност както по отношение на предлагането, така и в търсенето на петрол, групата производители направи каквото може. Тя успешно намали напрежението между производители и потребители, като запази тласъка на предлагането през януари и премина от програма от месечни срещи към такава с постоянни срещи.

Този план за поддържане на срещата на живо, докато всъщност нищо не се прави, изглежда като майсторски удар. В крайна сметка, светът трябва първо да усвои въздействието както на варианта Омикрон, така и на освобождаването на запаси за спешни случаи. 

Джулиан Лий е петролен стратег на Bloomberg First Word. Преди това е работил като старши анализатор в Центъра за глобални енергийни изследвания.