Всяка година изданието Politico прави класация на най-влиятелните политици в Европа. Тази година “Випуск 2022” дори е разделен на няколко категории: Изпълнителите, Мечтателите и Разрушителите. Разбира се, винаги се избира и една личност, която печели приза “Най-влиятелният човек в Европа”.
Politico поставя на първо място като абсолютния лидер Марио Драги - италианския министър-председател. Може би Ви е странно, че точно италианският премиер е най-влиятелният политик в Европа, но авторите на класацията имат своите причини. Истината е, че италианците не са свикнали да имат министър-председател за толкова дълго време, за колкото се задържа Драги. Бившият председател на Европейската централна банка е определян за “политически технократ”. Той няма партия, не е замесен в парламентари и политически игри - той е на тази позиция, защото има определени умения и очевидно има представа как трябва да се управлява страната. И още по-важно - той знае как се управляват пари. През 2012 г. като председател на ЕЦБ неговите думи бяха, че “ще направи всичко необходимо”, за да спаси еврото. И успя. Италия е държавата-членка на ЕС, която ще получи най-много пари от плана за възстановяване NextGenerationEU. Рим ще получи 191.5 млрд. евро под формата на грантове и заеми, с които трябва да направи множество реформи, които да поведат страната към стабилност и развитие.
За бъдещето на Драги има два варианта, но и двата са свързани с управлението на страната. През 2023 г. в Италия ще се проведат парламентарни избори, които Драги едва ли ще може да спечели, най-малкото защото е безпартиен. За сметка на това през януари 2022 г. в Италия ще има президентски избори и Марио Драги е един от основните претенденти. Истината е, че това е основно церемониална позиция, но никой няма съмнения, че Драги ще може да я използва, за да направлява страната като сив кардинал в остатъка от десетилетието.
Изпълнителите
Олаф Шолц: За никого няма да е изненада, че на първо място в тази група е новоназначеният канцлер на Федерална република Германия. Очаквано е, че когато ръководиш най-голямата икономика в Европейския съюз, влиянието ти да е доста голямо. Изпълнителната власт изобщо не е непозната на Шолц, защото в последния кабинет на Меркел той заемаше поста на вицеканцлер и министър на финансите. Може би има причина, че на политиците, които могат да управляват пари им се дава най-сериозен кредит на доверие. Това доверие обаче идва и с доста сериозни предизвикателства, които Шолц ще трябва да реши. Проблеми, които Ангела Меркел често игнорираше. Нейната идея за справяне на проблемите бе свързана най-вече с избягването на директните конфронтации. Сега тя се пенсионира без да е решила редица важни казуси - каква позиция да заеме Германия спрямо Русия и Китай. Как Берлин да се намеси в Полша и Унгария, които тенденциозно подкопават европейското право. Да не говорим за зелената икономика, преход, който Германия трябва да подеме без обаче да разруши най-големите индустрии в ЕС. Шолц ще трябва да балансира и между левите идеи на Зелените, които ще натискат за действия спрямо климата, както и Свободните либерали, които няма да искат бюджета да се пипа много и ще настояват за минимално мешателство от страна на държавата в работата на бизнеса. Новият канцлер има чудесна ръка, която обаче трябва да изиграе по правилния начин. В лицето на френския президент Еманюел Макрон, както и на италианския премиер Марио Драги Олаф Шолц може да има чудесни партньори за големи реформи на европейско ниво. Ако направи правилните избори той със сигурност един ден ще може да води Европа по начина, по който Меркел го правеше. А защо не и по-добре.
Еманюел Макрон: С оттеглянето на Ангела Меркел от политическата сцена изглежда някак естествено Макрон да поеме ролята на водещия лидер в Европейския съюз. Но за да се случи това Макрон има нужда от нещо повече от това да повдига определени и важни за него теми. В момента на Макрон му се предоставя сериозен шанс, защото следващата година идва ред на Франция да председателства Европейския съвет. За разлика от други пъти обаче този път Меркел, която често е контрана Макрон, я няма. Новото правителство на Шолц тепърва ще си стъпва на краката. Това означава, че френският президент ще може да модерира и да контролира дебата, както и да го насочва в посоката, в която иска. През април месец 2022 г. във Франция има президентски избори, които Еманюел Макрон най-вероятно ще спечели. Ако всичко това се случи по начина, по който той го планира, Франция ще остане под негово управление, а с политици като Драги и Шолц вижданията му може много по-лесно да се изпълнят.
Други интересни имена в класацията на изпълнителите са: председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, европейският комисар по въпросите за Зелената сделка Франс Тимерманс, канцлерът на хазната и министър на финансите на Великобритания Риши Сунак, както и европейският главен прокурор Лаура Кьовеши.
Мечтатели
Ан Идалго: Вероятно това не е името, което сте чували най-често, когато става въпрос за влиятелни политици. Ан Идалго не е премиер, министър или президент. Тя е кмета на Париж. Но нека не забравяме, че тази категория се казва “Мечтатели”, което означава, че тук най-вече се оценяват идеите. Идалго е политикът, който показа на Европа как би изглеждал един град без коли. Още от 2014 г., когато бива избрана за кмет, тя започва серия от реформи, които да намалят трафика на автомобили във френската и да дадат възможност на гражданите повече да се разхождат, да карат колело или електрически скутери. Ан Идалго е възприела концепцията “15-минутният град” на Карлос Морено, академик, който в момента работи и живее в Париж. Идеята на проф. Морено е, че всеки гражданин трябва да има възможността да стигне до работното си място, училището или университета в рамките на една кратка разходка с колело или пеша. Идалго е иновативна и успя да превърне Париж в лаборатория за “тактическа урбанизация”. Нейните реформи не са грандиозни или супер скъпи, те са малки и евтини, но за сметка на това пък много. Във времената на Зелената сделка визия като тази на кмета на Париж е особена ценена и нейното влияние в регионалното развитие няма как да бъде игнорирано.
Урсула фон дер Лайнед: Председателят на Европейската комисия винаги е важна фигура в европейската политика. Фон дер Лайен винаги ще бъде запомнена като пандемичния председател, независимо дали на нея и харесва или не. В началото на нейния мандат през 2019 г. тя обеща, че Комисията ще се занимава с повече геополитически теми, ще работи в името на зелената икономика, справянето с бедността и равенството между половете. С идването на пандемията от COVID-19 тези план останаха на заден план, защото на Урсула и се наложи да балансира между правителствата на държавите-членки, които налагаха локдауни и всякакви ограничителни мерки. Огромна нейна победа е, че успя да убеди европейските лидери, че в момента ЕС се нуждае от общ дълг. Друго нейно постижение е общото купуване на ваксини против COVID-19. За сметка на това фон дер Лайен изобщо не успя да спази обещанието си, че ЕС ще дари определено количество ваксини на бедните нации, където пандемията е най-тежка. В същото време из блока има съмнения, че обещаните ваксини са били продадени на богатите държави. На председателят на Европейската комисия й предстои тежка година, имайки предвид, че Меркел вече не е в политиката, нито пък християндемократите управляват. Берлин е в ръцете на социалдемократите и тепърва предстои да видим как Урсула фон дер Лайен ще води разговори с политици като Шолц, Макрон и Драги. И да не забравяме, че проблемите с Полша и Унгария все още остават неразрешени.
Разрушителите
Доналд Туск: Бившият председател на Европейския съвет е човек, който е водил много политически битки. Причината той да бъде в тази категория е желанието му да разруши доминацията на партия “Право и Справедливост”, която е ръководена от Ярослав Качински. Туск се завърна в полската политика с идеята да разчисти бъркотията, която се е забъркала. И да победи Качински на изборите. Някои биха казали, че е съвсем редно той да бъде човека, който да чисти бъркотията. До известна степен тя се дължи и на неговото управление като министър-председател преди 10 години, както и внезапното му решение да стане председател на Европейския съвет. Напускането му създаде политически вакуум, който бързо бе запълнен от популистката партия на Ярослав Качински. Двамата с Туск имат дълга вражда, която започва от смъртта на брата-близнак на Ярослав Качински - Лех Качински, който загина в самолетна катастрофа през 2010. Лех Качински заемаше длъжността на президент на Полша от 2005 до 2010 г. Ярослав Качински вярва, че Туск е има пръст и по някакъв начин е организирал смъртта на брат му. Каквото и да се случи между двамата - Европа ще следи внимателно.
Кристиан Линднер: Той е новият министър на финансите на Федерална република Германия. Той е и лидера на партията на Свободните демократи, които са по-известни като Либералите. Те са бизнес ориентирана партия, която държи на минимална намеса от страна на държавата в бизнеса, както и са твърдо против институционализиране на общия дълг на държавите, които са в еврозоната. В момент, в който Европейският съюз се бори за обща фискална политика, Линднер има съвсем различна визия за нещата. В крайна сметка той ще трябва да отговаря пред канцлера Олаф Шолц, но за европейските политици ще бъде интересно как десният Линднер ще маневрира в правителство, което е доминирано от социалдемократи и зелени.
Виктор Орбан: Неминуемо Орбан е най-големият трън в очите на Европейският съюз. Само след няколко месеца той може или да продължи да управлява Унгария или да претърпи огромна загуба на изборите. Залозите са огромни и се простират много извън Будапеща. Орбан ръководи консервативно правителство и твърди, че в държавата му цари “нелиберална демокрация”. До момента той се е противопоставял на Европейската комисия по почти всеки един въпрос, като това включва миграцията и зелените политики. Орбан не желае да прави компромиси и няма никакъв проблем да се изправи срещу всички други лидери в Европейския съвет. Лошата новина за Брюксел е, че примерът на Орбан вдъхновява други националистически движения като тези в Словения и Полша. В Унгария всички опозиционни партии са взели общото решение да преглътнат различията си и да подкрепят един кандидат, който все пак да успее да свали настоящия министър-председател. Орбан е успял и да си осигури и верен съюзник в лицето на Полша. Двете държави се подкрепят винаги и по този начин неутрализират шанса някоя от тях да бъде санкционирана по време на Европейски съвет, където има нужда от абсолютно единодушие, за да бъдат наложени санкции на държава-членка.
Александър Лукашенко: Доста показателно е, че авторите на Politico са му дали прякора “Напастта”. Лукашенко изключително добре играе ролята на “местния диктатор”. През последната половин година той положи много усилия да дразни Европейския съюз и то по-възможно най-безскруполния начин. Президентът на Беларус нарочно предизвика криза на границите с Литва, Латвия и Полша като стоварваше беззащитни и доверчиви мигранти в ничията земя между двете държави. Към момента заради действията му има и загинали бежанци. Лидери като Владимир Путин и Реджеп Ердоган също се възползвали от тромавостта на ЕС да решава проблеми по собствената си граница. Вярно е, че Брюксел се опитва да отвърне на удара с налагането на санкции, но до момента те по никакъв начин не са се отразили на вътрешната стабилност на Лукашенко в Беларус и най-вероятно той ще продължи да бъде президент. Ако през 2022 г. Европа не успее да се справи с Александър Лукашенко, то той ще продължи да тормози блока и е възможно дори да стане по-дързък в провокациите си.
Цялата класация на Politico можете да видите тук