Изминаха 20 години, откакто публикувах документ, който официално групира нововъзникващите икономики на Бразилия, Русия, Индия и Китай и така измислих термина Bric“, за да ги опиша, пише в свой анализ за Financial Times бившият главен икономист в Goldman Sachs Джим О‘нийл.
Моята теза тогава беше, че тъй като през следващото десетилетие растежът на брутния вътрешен продукт на тези страни вероятно ще продължи да се увеличава, ние спешно трябва да им предоставим по-голяма роля в глобалното управление. Тъй като Франция, Германия и Италия са в постоянен икономически и паричен съюз, предложих техните отделни места в Г-7 и съответното представителство в Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка да бъдат консолидирани в едно европейско място, което да предостави възможност на страните от БРИКС да се присъединят към групата на най-големите икономики.
Едва през 2003 г., когато моят екип публикува нова статия, озаглавена „Мечтая с БРИКС“, предположихме, че тези 4 нации заедно могат да станат по-големи икономики от тези на Г-6 (с изключение на Канада). По това време започна бумът на глобализацията, което означаваше, че много международни компании правят повече бизнес в страните от БРИКС.
Няколко години по-късно финансовата криза доведе до промени в глобалното управление, които отдавна бяха закъснели. Моята препоръка за консолидиране на големите европейски икономики в едно представителство никога не се случи. В отговор на пазарните сътресения тогавашният американски президент Джордж Буш свика Г-20 през 2008 г. - група, която включваше четирите страни от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Година по-късно тогавашният премиер на Великобритания Гордън Браун беше домакин на срещата на Г-20. Това консолидира централната роля на групата в глобалните икономически и финансови въпроси.
Въвеждането на Форума за финансова стабилност — който впоследствие се превърна в Съвет за финансова стабилност през 2009 г. — и ребалансирането на правата на глас и дяловете на собственост в МВФ и Световната банка също изглеждаше като голям напредък. Двете стъпки изглеждаха като важно развитие към по-голям споделен просперитет и форма, при която повече страни взимат участие в глобалното управление.
Въпреки всички тези опити страните от БРИКС са постигнали малък икономически напредък. Задължителният петгодишен преглед на специалните права на тираж, който вероятно ще засили обективното представяне на ключовите нововъзникващи валути, за да отрази нарастващата им сила, беше отложен. Заради съперничеството между САЩ и Китай дори и Групата на 20-те изглежда разединена.
Това е особено тревожно, тъй като докато МВФ прогнозира, че развитите икономики няма да понесат значителни щети, се очаква нововъзникващите пазари, с изключение на Китай, да имат много по-бавен растеж от прогнозираното преди началото на пандемията.
Г-20 не само не успя да се споразумее за справедлив план за доставка на ваксини срещу Covid-19, но някои членове също се противопоставиха на формирането на нов Глобален съвет за финанси и здравеопазване, който ще повиши глобалната устойчивост към бъдещите здравни предизвикателства. Най-притеснителен е фактът, че страните от Г-20 не успяха да постигнат компромис относно целта за увеличението на средната глобална темперарура с 1.5C, която беше сред най-важните неща по време на климатичната конференция на ООН COP26.
Лидерите от БРИКС сформираха също свой собствен икономически и политически клуб през 2009 г., като към него се присъедини и Южна Африка. Но освен да формират друга банка за развитие, те са направили малко в областта на координацията на политиката, за да насърчат собствените си колективни икономически усилия. Страните от БРИКС не са допринесли и вътре в Г-20.
Китай е единствената страна от БРИКС, която е надхвърлила прогнозите си за растеж, като Индия също не е много далеч от изпълнението на прогнозите си. От друга страна нито Бразилия, нито Русия имат по-голям ръст на номиналния им дял от БВП в долари от нивата през 2001 г. Остава и неразрешено предизвикателството за това как в тези страни могат да бъдат увеличени доходите в цялото общество.
Южна Корея продължава да бъде единственият пример за онези нации, които наистина се стремят към тази цел. През проферсионалната ми кариера това е единствената страна, която е развила икономиката си до ниво, при което гражданите й са толкова богати, колкото тези в Южна Европа. Никоя друга нация с население над 45 милиона души не е успяла да постигне това.
Страни като Бразилия, Русия, Индонезия, Нигерия и Виетнам трябва да се стремят да подражават на икономическия успех на Сеул, за да увеличат стандарта на живот в държавите си. Това в крайна сметка ще направи хората им по-богати и вероятно по-щастливи, като същевременно ще насърчи по-голямо равенство по целия свят.