Афганистанските талибани празнуваха 100 дни контрол над страната тази седмица и дефилираха с десетки американски бронирани машини през градовете. Въпреки това, ако не успеят да сложат край на международната си изолация, страната изглежда ще се изправи пред най-тежката зима в най-новата история, пише Питър Апс в свой анализ за "Ройтерс".
Дори преди талибаните да вземат властта, сушата, конфликтите и въздействието на пандемията от COVID-19 засилваха хуманитарните нужди в цялата страна. Сега управлявана от талибански власти, непризнати от никоя нация като законно правителство, страната остава откъсната - не само от останалия свят, но и от това, което преди това са били нейните спестявания, валутни резерви и достъп до международен капитал.
Може би за щастие на тези, които сега са на власт в Кабул, този статут на пария не е толкова пълен, колкото би могъл да бъде. Основните донори и институции продължават да разговарят с талибаните, като в някои случаи дори разрешават директни трансфери за изплащане на заплати. Но това може да не е достатъчно, за да предотврати катастрофата тази зима.
В понеделник Програмата на ООН за развитие предупреди за потенциален колапс на афганистанската банкова система, заявявайки, че икономическите разходи и социалното въздействие ще бъдат "колосални". Седмица преди това специалният представител на ООН за Афганистан Дебора Лайънс каза пред Съвета за сигурност, че страната е "на ръба на хуманитарна катастрофа".
Основният проблем е прост, но и фундаментален. Нито международната, нито собствената банкова, финансова или хуманитарна система на Афганистан са предназначени да функционират в страна, където правителството е просто непризнато и все още се разглежда от мнозина по света като опасна терористична група, чиито ценности – особено за жените и личната свобода – са силно в противоречие с тези, поддържани от ООН и други органи.
В крайна сметка, както винаги, в основата на това противопоставяне е битката за власт. Талибаните искат легитимност, способност да управляват страната, както желаят, и да бъдат третирани като всяко друго правителство. Западът и други потенциални поддръжници искат собствена мярка за контрол, както за да ограничат поведението на талибаните в страната, така и да избегнат допълнителна подкрепа за екстремистите.
В хаоса са замесени и международните притеснения относно афганистанския клон на "Ислямска държава", заклети врагове както на талибаните, така и на Запада. В понеделник Съединените щати обявиха нови санкции срещу лица, свързани с афганистанските елементи на „Ислямска държава“, опитвайки се да им забранят достъпа до международната финансова система, дори когато обмислят дали да приемат обратно талибаните в нея.
Китайски помощи и западни тревоги
Докато талибаните от 90-те години на миналия век искаха да създадат почти средновековно общество, отделено от външния свят, по-модерната им версия желае да се ангажира с него, въпреки че може да има малък избор по въпроса. Това е процес, който неизбежно поставя предизвикателства за всички участници и рискува катастрофална мизерия за обикновените хора, които са най-засегнати.
Талибаните положиха значителни усилия, за да покажат по-умерено лице, отколкото когато управляваха страната преди, но докладите за преследвания на онези, които подкрепяха западните сили, и продължаващата им забрана за жените в обществения и търговския живот показват, че тяхната основна природа не се е променила.
Дори Пакистан - който отдавна горещо подкрепя талибаните - и Китай, който открито се радва на поражението на САЩ, се въздържаха да признаят безусловно новото правителство.
Китай тази седмица обяви, че изпраща 1000 тона храна с влакове и камиони, както и че ще поддържа „въздушен коридор“ за афганистанските фермери да продават кедрови ядки и потенциално други храни на континентален Китай – но това едва ли ще има голям ефект на фона на огромното по мащаб предизвикателство.
Нито пък собствените усилия на талибаните за генериране на вътрешни приходи ще помогнат особено. Техен говорител миналия уикенд каза, че в момента събират повече от 5 милиона долара на ден в цялата страна, с приходи от 288 милиона долара през последните 78 работни дни.
Според ООН миналата година Афганистан е внесъл стоки и услуги на стойност около 7 милиарда долара, предимно хранителни продукти. Милиарди афганистански активи са обвързани в чужбина, докато физическите доставки на щатски долари до страната, на която афганистанските банки разчитат, са преустановени.
Банков срив
Резултатът от евентуален срив на банковата система това е колкото опасен, толкова и предвидим – версия само за Афганистан на глобалната кредитна криза от края на 2000-те и финансовата криза от 2008 г. ООН изчислява, че много от банките в Афганистан може да се сринат в рамките на шест месеца - въпреки че след като подобни спекулации се засилят, те се самоизпълняват още по-бързо.
Дори когато парите вече съществуват в системата, разтревожените афганистанци няма да бързат да ги харчат. От приблизително 4 милиарда долара в афганистанска валута, за която се смята, че е в икономиката, само около 500 милиона долара остават в обращение. Банките престанаха да отпускат заеми, а ООН казва, че 67% от заемите им в Афганистан сега се разглеждат като необслужвани, а изплащането им е застрашено.
След като постепенно се възстановяваше през последните две десетилетия, банковата система на Афганистан вероятно ще се нуждае от достъп до частен капитал, както и от подкрепа от многостранни институции като Международния валутен фонд и Световната банка, за да се възстанови и оцелее. Друг е въпросът дали е налично необходимото желание за това – сигналите остават смесени.
По-рано този месец Организацията на обединените нации обяви, че е изплатила близо 8 милиона долара заплати директно на 23 500 афганистански здравни работници, заобикаляйки все още санкционираните талибани. Други заплати в публичния сектор обаче останаха до голяма степен неизплатени през последните три месеца.
В събота властите на талибаните обявиха, че ще започнат да изплащат заплатите със задна дата. Откъде трябваше да дойдат тези пари, остава неясно - но съобщението последва среща с германски и холандски донори.
След 20 години война, това е по-дипломатичен танц. Но ако замесените не внимават, тази зима може да се окаже също толкова смъртоносна.
Питър Апс е ескперт по международни въпроси, глобализация, и конфликти. Той е основател и изпълнителен директор на "Проекта за изследване на 21-ви век".