Тайната на самоуверените инвеститори: избирателно забравят, когато губят пари

Инвеститорите в акции по погрешка помнят миналите си инвестиции като по-добри, отколкото всъщност са били, което ги кара да бъдат прекалено уверени в това как ще се представят в бъдеще, според проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences на САЩ.

Минали изследвания показват, че инвеститорите са склонни да бъдат твърде самоуверени, но няма почти никакво обяснение защо. Новото изследване показва, че предубеденият спомен за минали сделки може да играе голяма роля.

Филип Фернбах от Университета на Колорадо и Даниел Уолтърс от INSEAD набират около 900 инвеститори – предимно мъже, които доминират във финансовата индустрия – чрез онлайн форуми и панели и провеждат три проучвания.

В първото на 401 инвеститори са зададени поредица от въпроси, предназначени да оценят нивото им на свръхувереност, да изберат действителното им представяне и да определят колко често търгуват. За да се измери свръхувереността, учените записват с колко очакват да "победят" пазара през следващите 12 месеца. След това участниците е трябвало да си припомнят по памет представянето на двете сделки, които са имали най-голямо влияние върху портфолиото им – положително или отрицателно – през предходната година.

Последните отговори са били сравнени с реалните данни от финансовите отчети.

Резултатите от сравнението са, че средно инвеститорите надценяват възвръщаемостта си от най-голямата си търговия с 4,3 процентни пункта и втората си най-голяма печалба със 7,1 пункта. Участниците, които са имали най-погрешни спомени, са най-самоуверени и са склонни да търгуват най-често.

Второто проучване е подобно на първото - 151 инвеститори е трябвало да си припомнят до 10 сделки, които са имали най-голямо влияние върху портфейлите им през 2020 г., и по-късно да покажат финансовите отчети. 

"С по-голяма извадка от сделки успяхме да изолираме и измерим ефектите от два различни типа пристрастия на паметта – „изкривяване“, когато някой си спомня нещо по-положително от реалността, и „селективно забравяне“ – за да видим дали може да се предвиди прекомерна самоувереност", пишат изследователите.

Инвеститорите смятаха, че сделките им са спечелили средно с 8 процентни пункта повече, отколкото в действителност. Допълнителен анализ показа, че изкривяването играе значителна роля в прекомерната самоувереност на участниците. Инвеститорите също така са много по-склонни да забравят избирателно загубите си, отколкото печалбите.

"Открихме също, че участниците с по-големи отклонения в паметта – тоест по-големи пропуски между числата, които първоначално са припомнили, и действителното представяне на техните портфейли – са склонни да бъдат по-уверени и търгуват по-често", казват Фернбах и Уолтърс.

Третото проучване е целяло да провери дали една интервенция може да намали прекомерното самочувствие. Половината от 366 инвеститори са били помолени да прегледат действителната си възвръщаемост от финансовите си отчети, преди да бъде измерене свръхувереността им. Тези, които са видели реалната си възвръщаемост, все още са очаквали да победят пазара, но с много по-малко от тези, които не са видели сделките си преди теста.

Защо има значение 

Прекалено самоуверените инвеститори могат не само да представляват опасност за себе си, но също така могат да допринесат за огромни пазарни неуспехи.

Инвеститорите, изпълнени с увереност, са по-склонни да поемат повече дългове, да реагират прекомерно на новини и сигнали, свързани с пазара, да купуват надценени инвестиции и да правят основни грешки, отколкото колеги, които са по-малко сигурни в себе си.

"Тази свръхувереност често е фактор, допринасящ за пазарните балони и сривове, като финансовата криза от 2008 г. Освен унищожаването на инвеститорите, неизбежният срив на пазарните балони стресира икономиката, често причинявайки неизпълнение на задължения, фалити на предприятия и огромна безработица.

Нашите резултати показват, че предубедената памет вероятно допринася за тази свръхувереност", казват авторите на изследването

Филип Фернбах е професор по маркетинг в Университета на Колорадо, Боулдър. Той е съдиректор на Центъра за изследване на вземането на финансови решения от потребителите, филиал на Института по когнитивни науки, и Центъра за етика и социална отговорност, външен член на консултативен съвет на McKinsey & Company.

Той е съавтор със Стив Сломан на книгата от 2017 г. „Илюзията на знанието: Защо ние никога не мислим сами“, и автор на статии за New York Times, Quartz, MarketWatch и Harvard Business Review,

Даниел Уолтърс е професор в INSEAD и директор на лабораторията за маркетингови изследвания. Преди академичната си кариера е бил инвестиционен банкер.