Как да приемем бюджет на скорост и да избегнем бъркотията през януари

Изборите са зад гърба ни, а по всичко личи, че се отива към формирането на коалиционно управление. На този фон е важно да маркираме отново ситуацията с бюджета, като опишем вариантите при които ще има приет бюджет до края на годината, както и евентуалния сценарий на влизане в новата година без такъв. 

Все още се намираме в ситуацията, в която и двата изхода са възможни и зависят от скоростта на действие на служебни и евентуално редовни министри и на задаващите се коалиционни партньори в парламента, пише Петър Ганев в свой анализ за Института за пазарна икономика  

Как да имаме приет бюджет до края на годината?

Два са възможните варианта за приемане на бюджета за 2022 г. до края на тази година. 

Първият е служебното правителство да започне официалната процедура – консултации със социални партньори, одобрение в Министерски съвет и внасяне в Народно събрание, без да чака коалицията да се оформи и да се гласува новото правителство. Просто казано, това означава в следващите две седмици, докато новите депутати се ориентират в парламента, гласуват комисии и междувременно държавния глава свиква консултации и се върви към връчване на първия мандат, служебното правителство да спечели време, като извърви част от процедурата и в крайна сметка внесе бюджет в парламента. 

Този сценарий е най-ефективен от гледна точка на времето, но изглежда малко вероятен – ако служебният кабинет искаше да вземе инициативата за бюджета, можеше да го направи още през октомври. Сега, само дни преди евентуално ново правителство, аргументът за изчакване става още по-привлекателен.

Вторият вариант за приет бюджет до края на годината изисква сравнително бързо формиране на правителство и много бързи действия от страна на новия финансов министър. Припомняме, че през 2014 г., когато имахме сходна ситуация, тогавашният нов финансов министър внесе бюджета в парламента на 1 декември и в крайна сметка новата рамка на държавните финанси беше приета на 19 декември. Тоест ние знаем, че процедурата, преговорите и двете гласувания в парламента могат да станат в рамките само на декември месец, но това все пак изисква 2-3 седмици време. 

През 2014 г. обаче редовното правителство беше избрано на 7 ноември и финансовият министър тогава е имал поне три седмици да работи върху даденото му от служебното правителство и да напише бюджет, който отговаря на целите и приоритетите на новото правителството. Сега това време го няма и новият финансов министър ще бъде изправен пред избора да действа бързо или да реши да забави бюджета и да изпусне края на годината.

Ако приемем, че все пак се формира сравнително бързо ново правителство – да кажем във втората седмица на декември, то новият финансов министър трябва да влезе в министерството, да вземе готовата папка и веднага да се тръгне към одобрение в Министерски съвет и внасяне в Народно събрание. Там вече могат да се правят промени в комисиите. Седне ли да пише върху папката, общо взето е ясно, че ще изпуснем края на годината – просто дните няма да стигнат. 

В случая е важно да споменем, че най-вероятният нов финансов министър е всъщност предходният служебен, което означава, че 1) той вече е бил част от бюджетната процедура за следващата година и 2) най-вероятно има приемственост със сегашния служебен финансов министър. С други думи, внасянето на готовата папка би трябвало да не е толкова голям проблем от политическа гледна точка, още повече, че в комисиите има време за поправки. Същевременно има и здрава логика в това бъдещият редовен министър на финансите да включи в проекта на бюджет всичко това, по което се договори коалицията (а преговорите тепърва започват). Това е, впрочем, и взаимна гаранция между партньорите, че постигнатото съгласие ще бъде приведено в изпълнение.

Какво става в новата година без приет бюджет?

От всичко написано по-горе е видимо, че вероятността на влезем в новата година без бюджет не е за пренебрегване. Ако служебното правителство не внесе проект, забавят се преговорите за коалицията и новото правителство или пък новият финансов министър иска да работи по подготвената папка с бюджета на бюрото си, то най-вероятно ще изпуснем края на годината. 

Законът за публичните финанси предвижда тази хипотеза, като в чл. 87 е разписано как да се процедира при липса на бюджет. Проблемът при този текст е, че в рамките на едно много дълго изречение в ал. 1 на практика се сумира и опростява цялата бюджета процедура, разписана иначе в закона. Това сбиване на процедурата в едно изречение, както и липсата на практика по прилагането на този текст, неизбежно ще предизвика различни тълкования и спорове.

Проблемът е най-ясно видим по отношение на разходите. От една страна текстът казва, че при неприет бюджет за новата година извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година. Това би означавало през януари 2022 г. да се харчи толкова, колкото се е харчило през януари 2021 г. Забележете обаче, че някои плащания в края на тази година са различни спрямо началото – както е например с пенсиите, които претърпяха промени, в т.ч. с актуализацията на бюджета през лятото. 

В същото време текстът продължава с това, че следва да се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства. Всичко това при спазване на фискалните правила и до размера на постъпилите приходи – последните обаче ще бъдат по-високи, така че няма да бъдат проблем.

Този текст неизбежно ще доведе до спорове. Управляващите имат полза да тълкуват, че текстът им дава максимална свобода и могат да харчат взимайки под внимание всички актове на Народното събрание и Министерския съвет, включително такива, които те биха предприели през декември – това би им позволило да актуализират всякакви плащания спрямо своите приоритети. В същото време опозицията неизбежно ще държи на твърдото правило – толкова, колкото през миналата година, и ще може да обвини управляващите в нарушаване на закона. Подобен спор за запетайката е много вероятно да приключи в Конституционния съд.

Този преглед на вариантите показва, че влизането в новата година без приет бюджет не е невъзможно, но носи своите рискове. В социален план е възможно различни групи да бъдат засегнати, а на макро ниво по-скоро носи несигурност и лош сигнал към финансовите пазари. Вместо през януари да сме в сериозен бюджетен хаос – експертно-политически микс от спорове по прилагането на извънредните разпоредби и едновременно обсъждане на новия бюджет, по-добрият вариант остава за скоростно приемане на бюджета до края на тази година.