Хилядолетна земеделска техника пречи на плановете на ЕС

Брюксел се опитва да трансформира земеделския си сектор, да го направи по-зелен и да го вкара в новата ера на селското стопанство. Оказва се обаче, че една земеделска техника, която се използва от хиляди години, е най-големият препъникамък в инициативата на ЕС, пише Politico. 

Този вторник (23.11) европейските депутати ще гласуват Общата земеделска политика на Европейския съюз. Това е пакет от 270 млрд. евро, което е приблизително ⅓ от целия бюджет на блока. Този проектозакон се готви вече трета година, като неколкократно е бил определян като “недостатъчно амбициозен” от различни зелени активисти, които смятат, че методите, които са заложени в документи, няма да направят земеделието по-зелено, нито ще допринесат за постигане на климатичните цели. 

Едно от основните препятствия пред ЕС е практиката на ротация на посевите. Това е хилядолетна земеделска практика, при която в зависимост от сезоните на една и съща земя се засяват различни култури. По този начин тя се запазва плодородна. Тази техника е спомената дори в Стария завет. 

„Това е много старо познание, но през последните 40, 50 години тази практика не е била използвани много често от фермерите. Преоткриваме отново ползите от сеитбообращението“, казва Дамиен Бийоуин, агроном във френския изследователски център CIRAD и съавтор на скорошно научно изследване за добрите практики в зелените земеделски стопанства.

Но идеята да се превърне практиката в задължително условие, за да се получат финансови средства от новата ОСП, се сблъска с огромна опозиция от страна на Франция. Законодателите на ЕС, които търсят някакви други компромиси, го използваха като най-голямата си разменна монета в осеммесечните преговори, които стратегически избутаха темата назад до последната от 29-те така наречени тристранни срещи.

„Последната сделка беше тази“, каза френският евродепутат Паскал Канфин пред Politico, като добави, че той и други ключови преговарящи в Парламента най-накрая са се съгласили на повече гъвкавост по отношение на сеитбообращението в замяна на ангажименти от държавите-членки на ЕС за по-тясно привеждане на ОСП към целите на Зелената сделка

Настоящата ОСП, тази която в момента изтича, изисква фермите с площ над 30 хектара да засаждат поне три различни култури, за да получат европейски средства - едно от правилата на ЕС, което се оказа проблемно за британските фермери преди Brexit. Новата политика, за която гласуват евродепутатите, позволява множество изключения от изискването за сеитбообращение, включително вместо това да се прибегне към „диверсификация на културите“, която според експертите не предлага същите ползи за почвата и не отговаря на зелените цели.

Критиците твърдят, че именно тези изключения ясно демонстрират как разговорът между ЕС и институциите се е разводнил и всъщност блока е отстъпил от климатичните си в ползва на по-голямата земеделска производителност.  Евродепутатите се надяват, че сега Комисията ще заеме твърда позиция в налагането на зелените си цели при одобряването на така наречените национални стратегически планове на страните от ЕС, които трябва да бъдат представени до края на годината. Но това също изглежда ще бъде трудна битка.

Задължителното сеитбообращение в Европа предшества ЕС, като идеята му официално е разгърната през средновековието под управлението на Карл Велики. То послужило като хитър начин за увеличаване на производството на храна, отстраняване вредители, които в крайна сметка опустошават полето, ако то е многократно засаждано с една и съща култура.

В днешно време опозицията срещу изискването за задължително сеитбообращение съгласно новата ОСП беше оглавен в рамките на председателството на Франция. Френският министър на земеделието Жулиен Де Норманди поведе коалиция от около 17 държави, за да се противопостави гласно на предложението на Комисията и Парламента да направят сеитбообращението строго задължително за фермерите, като вместо това настоява за алтернативната „диверсификация“ на културите – засаждане на редица различни култури в рамките на едно селско стопанство, дори ако всяка от тях остане на едно и също място.

„Смятаме, че диверсификацията на културите може да донесе полза за околната среда, която е еквивалентна на сеитбообращението“, казва служител на френското правителство по време на брифинг през юли след подписването на споразумението за ОСП.

Строгите, правно обвързващи правила за редуването на култури не бяха привлекателни за френското правителство, което беше под натиск от своите  фермери, които прибираха огромни монокултури от царевица в югозападната част на страната, и огромен пшеничен пояс, който обхваща парижкия регион.

Кристиан Ламберт, ръководител на политически мощното фермерско лоби във Франция, FNSEA, дори твърди по време на уебинар заедно с други европейски лобисти във фермите през май, че налагането на сеитбообращение би било контрапродуктивно. „Ако имаме стриктно сеитбообращение, рискуваме да поставим на карта ползите за околната среда, които биха били възможни“, казва тя. „Ако сеем култури, които не са адаптирани към метеорологичните условия, това е в противоречие с нашия интерес“.

Основният аргумент на френското правителство беше, че фермерите не са глупави и повечето вече редуват своите култури, тъй като това всъщност е в техен интерес. Окончателното споразумение, което се появи за сеитбообращението, беше разхвърлян компромис - но Франция и по-голямата част от министрите на земеделието в ЕС постигнаха своето. „Съветът постъпи мъдро по този въпрос“, каза Петер Джар, главният преговарящ по ОСП в Парламента, който твърди, че Франция и Белгия са поели задачата да отслабят изискванията за редуване на култури.

В дълга бележка под линия към изискването за сеитбообращение в правния текст на новата ОСП се казва, че страните „могат да разрешат“ диверсификация на културите и всички ферми с размер под 10 хектара са освободени от това задължение. Важен факт е, че голяма част от фермите в ЕС са под този размер.

Франция също така твърди, че би струвало милиони и би било невероятно сложно да се провери дали всеки фермер спазва годишните правила за сеитбообращение за всеки парцел земя. Комисията пък смята, че окончателният компромис все още е подобрение на настоящата ОСП, благодарение на клауза, която позволява на държавите да предотвратят създаването на големи монокултури. Това обаче ясно дефинира дебата за сеитбообращението като поражение, като служител на ЕС каза пред журналисти след сключването на сделката: „Ясно е, че бихме предпочели да имаме само сеитбообращение като норма, без никаква възможност за дерогация.

След като предоставиха на държавите-членки на ЕС известна свобода на действие по отношение на сеитбообращението по време на преговорите, евродепутатите очакват правителствата да съгласуват своите национални стратегически планове със Зелената сделка. Но това също е изправено пред съпротива в Съвета, защото страните настояват да се разграничават плановете за селското стопанство и тези за климата.