Джулиан Лий: Газопроводите се политизират, а от това губят всички

Полагането на енергийни тръбопроводи винаги е било диктувано от политически съображения, често за сметка на търговските. Но работата на съществуващите тръби също се политизира все повече, а това ще навреди на всички, пише Джулиан Лий за Bloomberg.

Има много примери за маршрути на тръбопроводи, избрани да обслужват геополитически цели.

Нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан от Каспийско море до експортен терминал на средиземноморското крайбрежие на Турция не беше очевидният търговски избор за доставяне на азербайджанския суров петрол на пазара, но беше избран, защото отговаряше на целите да бъде избегнат Иран (въпреки че ако трасето минаваше оттам, то щеше да е по-евтино и щеше да осигурява по-добър достъп до азиатските пазари) и да бъде независимо от транзит през Русия.

И както вече писах, руското строителство на газопровода „Северен поток 2“ до Германия е кулминацията на 30-годишната стратегия за премахване на наследените транзитни маршрути през бившите съветски републики и съюзнически държави. Но в последно време използването или спирането на вече изградени тръбопроводи се превърна в по-тревожен пример за тяхното политизиране.

Докато Европа се бори със задаващата се зимна енергийна криза, тя изглежда обградена от всички страни от доставчици и транзитни страни, които използват тръбопроводите за политически цели.

Частично запълнен

Руският президент Владимир Путин отрича, че има политически мотиви зад неуспеха на Русия да достави повече газ за Европа, но малцина на континента, ако изобщо има такива, му вярват. И не е трудно да се разбере защо. Руският монополист в износа природен газ „Газпром“ казва, че е изпълнил всички заявки за доставка от своите клиенти, но цените са скочили до небесата, защото нивата на запаси в хранилищата са ниски и поне в Германия газохранилищата, които са почти празни, са тези, контролирани от руския газов гигант.

През последните дни цената на газа в Европа отново се повиши поради опасения, че Русия ще запази притока на газ като ответна реакция за забавянето на сертифицирането на новия газопровод „Северен поток 2“, което наистина би се отразило на доставките през зимата.

Напрежение по тръбата

Североизточна Европа не е единственото място на което политиката на тръбопроводите осуетява пазарния принцип. В другия край на континента Испания се оказва въвлечена в политически спор между големия доставчик на газ Алжир и транзитната страна Мароко. Това добавя възходящ натиск към европейските цени на енергията, тъй като Испания също бърза да осигури кораби с втечнен природен газ на пазар, доминиран от азиатски клиенти и високата цена, която те плащат.

Засиленото напрежение около европейските енергийни доставки направи още по-тревожно внезапното прекъсване на руските петролни потоци през Беларус към Полша в началото на миналата седмица.

Прекъсването се дължи на непланиран ремонт на тръбата в Беларус и потоците бяха възстановени за няколко дни. Но на фона на изкуствено създадената мигрантска криза по границите на страната с Европейския съюз и предишните заплахи на президента на Беларус Александър Лукашенко да прекъсне енергийните доставки за Европа, се появиха опасения, че спирането представлява нещо по-зловещо.

Тези страхове все още може да се реализират. Европейският съюз заплашва Беларус с допълнителни санкции, докато източната му съседка продължава да приема самолети с потенциални мигранти към ЕС от засегнати от истинска криза страни като Ирак и Сирия.

Още по темата

Не сме видели върха при цените на електроенергията и газа

Дебатът за включване на газа в европейската таксономия е противоречив

Лукашенко изпитва търпението на Путин с газовите заплахи към Европа

Путин, чийто петрол и газ преминават през тръбопроводите, пресичащи Беларус, предупреди, че ако Беларус наруши енергийните потоци към Европа за него няма да последва „нищо хубаво“. Той също има какво да губи. Репутацията на Русия като надежден доставчик на енергия за Европа беше сериозно опетнена през последните месеци. Въпреки че прекъсването на транзитните потоци би засилило аргумента му за свързване на Русия директно с Германия чрез Северен поток 2, близките му връзки с Лукашенко биха повдигнали въпроси за собственото му съучастие във всяко прекъсване.

Междувременно на югоизточната граница на Европа отдалечаването на Турция от нейните съюзници от НАТО поражда опасения, че доставките на газ за Гърция, балканските страни и Италия скоро също могат да станат по-несигурни.

По-зависими от всякога

Европа все повече се превръща в заложник на политическата тежест на тръбопроводите. Енергийният преход от изкопаеми горива към чиста енергия трябва да стане възможно най-скоро, тъй като доставките на нефт и газ от Северно море намаляват.

И въпреки че непосредствените рискове натежат по-скоро върху потребителите, отколкото върху доставчиците на енергия в региона, в дългосрочен план тези доставчици също ще пострадат, тъй като Европа ускорява стъпките, за да стане по-енергийно самодостатъчна в ерата след въглеводородите.