Как компаниите могат да решат кризата с веригата на доставките

Не липсват причини за факта, че на потребителите им се налага да чакат с месеци, за да получат поръчките си – нещо, което преди са приемали за даденост. Постоянните локдауни, екстремните метеорологични условия, колебанията в търсенето, политиката, недостатъчните инвестиции в инфраструктура са част от причините за забавянето на редица стоки, пише Bloomberg.

Тази седмица американският президент Джо Байдън разговаря с изпълнителните директори на Walmart Inc., United Parcel Service Inc., FedEx Corp. и Target Corp., за да види как може да бъде разрешен проблемът. Той също така обяви някои промени във финансирането, за да помогне на пристанищата да облекчат задръстванията и каза, че части от инфраструктурния план, наскоро одобрен от Конгреса, ще помогнат при бъдещи смущения.

В по-голямата си част обаче това не е работа за правителството. Ако производителите, дистрибуторите и търговците на дребно, отговорни за производството и доставката на стоки, бяха възприели някои отдавна известни добри практики, прекъсването можеше да бъде много по-малко сериозно.

През последните няколко десетилетия комбинация от тенденции като контейнеризация, електронна търговия и по-свободна търговия безспорно дадоха предимство на ефективността. В наши дни линиите за доставка са по-дълги и по-сложни. Това донесе ползи, но и рискове. Ръстът на веригите за доставки често надхвърляше усилията на компаниите да следят внимателно какво се случва. Така през 2012 г. експлозия в германска химическа фабрика предизвика недостиг на части, който застраши автомобилното производство в САЩ.

Пандемията усложни проблема с веригите за доставки по безпрецедентен начин. Компаниите откриха колко зависими са от производители в затворените части на Китай. Когато потребителите започнаха да правят различни поръчки, ситуацията започна да се усложнява. Икономическото възстановяване добави към хаоса: към септември неизпълнените поръчки на трайни стоки бяха най-високите в САЩ от 2005 г. насам - с близо 50% повече от преди пандемията.

В известен смисъл проблемът не е вече толкова изострен. В крайна сметка недостигът на коли е по-малко сериозен от липсата на основни неща като вентилатори и маски N95. Щетите обаче са видими. Част от икономическия растеж ще бъде отложен, тъй като потребителите също отлагат поръчките си, а голяма част от продукцията ще се окаже пропиляна, защото ще пригне твърде късно, за да бъде от полза. В краткосрочен план кризата с глобалните вериги на доставки ще бъде въпрос на индивидуална инициатива и изобретателност.

В дългосрочен план обаче компаниите могат да направят много, за да избегнат подобна ситуация. За начало могат да започнат с анализирането на ситуацията – нещо, което редица проучвания показват, че мнозина вече правят. Пълното картографиране, чак до доставчиците няколко нива надолу, може да им позволи да идентифицират уязвимостите, да диверсифицират доставчиците, да подобрят устойчивостта и своите процеси. Автомобилната компания Renault, например, използва симулации, целящи да му помогнат да се ориентира при трудни ситуации. Производителят на марки като The North Face и Eastpak VF Corp. наскоро започна да публикува специфични за продукта карти, които детайлно показват доставчиците до четвърто ниво.

Сътрудничеството и споделянето на информация са най-добрите средства за предовратяване на кризата с доставките. Вместо да гадаят за търсенето въз основа на информация от най-близкия посредник, производителите могат да получат достъп до данни от точката на продажба, за да изградят по-добри прогнози, а в някои случаи дори да управляват директно инвентара на дребно.

Ръководителите не трябва да разчитат единствено на подкрепа от страна на правителството. Управлението на веригата за доставки, което не е на ниво, води до забавяне на производството, по-високи транспортни разходи, пропуснати продажби и разточителни излишъци. Принуждаването на компаниите да споделят информация обаче, както се опитваше администрацията на Байдън, е контрапродуктивно: въпросниците на Министерството на търговията са просто още едно неудобство, събирайки данни, които са остарели до момента на получаване.

Изграждането на по-гъвкава и устойчива система не е лесна задача. Това ще изисква усилията на оперативни експерти в хиляди отделни фирми и може да доведе до значителни първоначални разходи. В крайна сметка става въпрос за приемане на най-добри практики в преследване на печалба – инициатива с личен интерес, която ще помогне на системата да работи по-гладко.