Има ли Германия куража да използва ядрено оръжие срещу Русия? Този въпрос би прозвучал странно за много хора, но имайки предвид настоящите коалиционни преговори в Берин, този казус в действителност идва на дневен ред. Става дума за едно споразумение, което е сключено десетилетия назад по време на Студената война между силите на НАТО и Германия. Текстът на това споразумение е доста прост - в случай, че Русия тръгне да атакува Запада, то Германия ще я атакува с ядрено оръжие.
Но къде е проблемът с тази иначе проста договорка? Водещата партия в новото германско правителство се очертава да бъде Социалдемократическата партия, а нейният лидер Олаф Шолц най-вероятно ще стане канцлер на страната. Социалдемократите обаче биха искали Германия да затопли отношенията си с Русия и едва ли биха се съгласили да преподпишат договор на десетилетия, който ги задължава в определена ситуация да стрелят по Москва с ядрена бойна глава. Разбира се, очакванията този сценарий да се реализира са нищожни, но въпреки символичния характер на това споразумение, датиращо от Студената война, в момента се оказва особено важно.
Ескалацията по границата между Беларус и Полша създава сериозни притеснения за Европа и за НАТО. Стана ясно, че беларуският президент Александър Лукашенко съвсем целенасочено докарва мигранти до полската граница и ги стоварва там, за да се опита да провокира ЕС. Смята се, че диригентът тази акция е руският държавен глава Владимир Путин. Лукашенко обяви миналата седмица, че ще позволи на територията на Беларус да бъде инсталирана ракетна система, която е способна да изстрелва ракети с ядрена бойна глава. Тази информация дойде малко след като Путин обяви, че ще изпрати бомбардировачи с ядрени оръжия “на обучение в страната”.
По-голямата част от германските граждани нямат абсолютно никаква представа, че държавата им е поела такъв зловещ ангажимент, нито пък, че на 500 км. от тяхната граница с Русия, в Калининград, има огромен запас от ядрени оръжия. Всички тези фактори накуп, създават напрежение за НАТО и държавите, които са членки на алианса. Спазването на договора от Студената война ще демонстрира, че Германия има желание да бъде партньор на НАТО не просто на хартия, а ще предприеме и действия, ако такива се наложат. Към момента Берлин разполага с цяла флота от самолети, които са способни да носят ядрени оръжия. Но тяхната гаранция скоро изтича и време е новото правителство да каже дали изобщо иска да разполага с подобен тип арсенал.
„Политическите последици биха били особено тежки“, казва пред Politico Родерих Кизеветер, депутат от консервативните християндемократи и пенсиониран полковник от германската армия. "Може да предизвика каскаден ефект на редица фронтове."
Истината е, че “ядрената” тема е една от най-пиперливите в германското политическо пространство. Разговор по такъв вид въпроси, няма значение дали става дума за АЕЦ технология или всякакъв вид ядрени оръжия, ни позволяват да погледнем “в душата на германската политика”.
Зелената партия, която в момента е водена от Аналена Бербок, буквално произлиза от антивоенните протести в Германия през 60-те и 70-те години на миналия век. Исканията на тези протестни акции са именно в Германия да не се използва ядрена технология. Социалдемократическата партия е ангажирана с тази тема дори по-отдавна. Още през 50-те години на миналия век социалдемократите, които още тогава са скептични към нуждата от това Германия да е член на НАТО, искат държавата им да се превърне в зона освободена от всякаква ядрена техника. Двадесет години по-късно канцлерът на социалдемократите Хелмут Шмит се съгласява в страната му да бъдат позиционирани американски балистични ракети. Това негово решение разделя настроенията в партията на две и впоследствие води до това той да загуби поста си.
Не е изненада, че този въпрос отново бива повдигнат в момент, в който най-накрая Социалдемократическата партия се добра до централното място в йерархията на властта. Ролф Мютценич, ветеран от тези по-ранни политически битки, който сега оглавява парламентарната група на СДП, предизвика вълнение миналата година, като поиска САЩ да изтеглят останалите си ракети с ядрени бойни глави от германска земя. Споделянето на ядрено оръжие е „остаряла концепция“, твърди той.
По онова време мнозина отхвърлиха призива му като безчинството на един застаряващ мирен активист. Но сега Мютцених, който написа докторската си дисертация за „безядрените зони“, е един от най-влиятелните политици в Германия.
„Искам да видя възможно най-малко ядрени оръжия из целия свят“, каза той в неотдавнашно интервю за германското обществено радио, като акцентира на несъгласието си за запазване на ролята на Германия в споразумението за споделяне на ядрено оръжие на НАТО.
Иронията на съдбата е, че именно канцлерът на Социалдемократическата партия бе този, който пожела да има американски оръжия на територията на Германия. Идеята зад това решение бе, че по този начин Берлин също ще имата думата за начина, по който се използват оръжия, ако отново започне война.
И до днес поддръжниците на ядрената доктрина считат политиката за споделяне на ядреното оръжие като решаващ елемент в стратегията на НАТО за възпиране на агресивни действия на Москва. Отказа от това споразумение сега, точно когато Русия стана по-войнствена в Украйна и другаде, би дестабилизирало Европа, предупреждават те. Ако Германия се откаже, другите страни, които участват в споразумението – Италия, Белгия, Холандия и Турция, може да преосмислят ангажимента си, нарушавайки по-широките споразумения осигуряващи сигурност на Европа.
Голямо притеснение е, че Полша и балтийските страни ще приемат този ход като предателство и ще искат от САЩ да поставят ядрени оръжия на техните територия. Това допълнително ще засили напрежението с Русия, като същевременно ще сигнализира за разногласия в НАТО.
Във Вашингтон подобно действие на Германия ще бъде прието като предателство. Нещо повече - ще налее масло в огъня на политиците подобни на Доналд Тръмп. Нека си припомним, че по време на своето президентство Тръмп безспирно критикуваше Германия, че не влага достатъчно ресурси или амбиция в осигуряването на военната защита на Европа. Отказът от доктрината от страна на Берлин ще стъжни живота и на настоящия държавен глава на САЩ Джо Байдън, който приоритизира подобряването на отношенията между Вашингтон и Германия и дори “даде благословията си” за Северен Поток 2.
Ако през 2024 година Доналд Тръмп отново успее да спечели президентството, това сериозно ще застраши военната сигурност на Европа.
За да предотврати подобен катастрофален сценарий, германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер се ангажира миналата година да закупи 30 американски самолета F-18, които да заменят остарeлите германски бомбардировачи. Миналия месец Крамп-Каренбауер подчерта спешността на тези покупки, като заяви в интервю, че ролята на Германия е ключова за стратегията на НАТО за възпиране на агресия от страна на Москва.
Привържениците на участието на Германия в ядреното споделяне се надяват, че други силни гласове в Социалдемократическата партия, по-специално този на Олаф Шолц, центрист, който се очаква да стане канцлер, ще успеят в крайна сметка да наклонят везните. Въпреки че елитът на Зелените също е разделен по въпроса, Свободните демократи, по-консервативна партия, която се очаква да се присъедини към коалицията, иска да запази този военен ангажимент.
Но със силна и гласна лява база както в СДП, така и при Зелените, прокарването на идеята за харчене на милиарди за нови самолети, които могат да изстрелват ядрено оръжие срещу Русия, ще бъде доста трудно. Това особено важи за Зелените, чиято партийна програма призовава Германия да се присъедини към договора на ООН за ядрена забрана, който изисква отказ от всички ядрени оръжия.
Въпреки че настоящите самолети на Германия може да останат в експлоатация още няколко години, скоро ще трябва да бъдат поръчани нови, за да се даде възможност за безпроблемен преход.
В предварителния проект на очакваното коалиционно споразумение на новото правителство партиите избягват въпроса, заявявайки само, че ще вземат „разумно и принципно“ решение.