Лидерът на Беларус Александър Лукашенко е майстор на политическото изкуство да черпи подкрепата на Кремъл, за да се задържи на власт в продължение на 27 години, като привидно дава много малко в замяна, пише "Ройтерс".
Сега, отбягван от външния свят и изправен пред все повече международни санкции, той е по-зависим от всякога от подкрепата на президента Владимир Путин - но Москва ясно показа, че има граници, които няма да му позволи да премине.
Когато Европейският съюз обвини Беларус тази седмица, че организира "хибридна атака“, като се опитва да изтласка хиляди мигранти от Близкия изток, Афганистан и Африка през границата с Полша, Русия побърза да изпрати ядрени бомбардировачи да патрулират в небето над Беларус и да организира съвместни парашутни учения. От своя страна Лукашенко заяви в събота, че би искал да получи тактически ракетни системи "Искандер" от Русия, способни да носят ядрени бойни глави.
Но на въпроса за заплахата на Лукашенко да блокира руския тръбопровод, който пренася газ през Беларус до Полша и Германия, отговорът на Кремъл беше явен удар.
Лукашенко не го е обсъждал с Москва и неговите думи и действия не са били "по никакъв начин координирани" с Русия, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в петък.
Всеки ход на Беларус за намаляване на газовите потоци рискува да наруши връзките между страните ни, коментира Владимир Путин в събота.
Франак Вякорка, съветник на лидера на беларуската опозиция Светлана Цихановская, каза, че енергийният гамбит е типично импулсивен опит на Лукашенко да изиграе картата на Русия срещу Запада, но без първо да пита Москва.
"Това е като малко момче, което се крие зад по-големия брат“, каза Виакорка в телефонно интервю. "Лукашенко се опитва да използва Кремъл и да заплашва Запада с Кремъл, но много често не консултира своите изявления с Москва."
Нестабилен партньор
Лукашенко не за първи път изпробва търпението на Путин.
В продължение на десетилетия той умело извлича отстъпки от Москва, особено под формата на евтини енергийни доставки и държавни заеми. В същото време той подкрепя на думи идеята за "съюзна държава" с Русия, но я държи на достатъчна дистанция, за да избегне края на суверенитета на Беларус или да види как собствената му власт ерозира.
Той отхвърли руската молба от 2015 г. да бъде домакин на военна авиобаза в Беларус, което Москва нарече "неприятен епизод“. И той отказа официалното беларуско признаване на Крим - територията, анексирана от Русия от Украйна през 2014 г. - дори докато се шегува с Путин на последната им среща този месец, че очаква с нетърпение поканата да отиде там с него.
Нийл Мелвин, директор на международните изследвания на сигурността в мозъчния тръст RUSI в Лондон, каза, че Лукашенко "играе доста слаба ръка доста добре" в отношенията си с Русия през последните 20 години.
Според Мелвин причината за продължаващата подкрепа на Путин, включително в лицето на масовите протести, които заплашваха да свалят Лукашенко миналата година, е страхът от революция, която може да постави друго прозападно правителство в съседство.
"Той не иска Лукашенко да бъде свален от популярно движение, което би насочило Беларус на Запад, както видяхме в тези така наречени "цветни революции“, особено в Украйна“, каза Мелвин. "Путин трябва да се справи много внимателно с това."
Настоящата криза обаче не е без предимства за Путин.
Това му даде шанса да покаже мускулите на Русия близо до границата с НАТО в момент, когато напрежението с алианса е високо и Москва иска да покаже, че енергично защитава себе си и съюзниците си срещу това, което представя като агресивни маневри на алианса в Черно море.
А потенциалът мигрантската криза да посее хаос в Европа е в съответствие със стратегията на Путин за предизвикване и подкопаване на ЕС.
"Мисля, че дестабилизацията, конфликтите в различни съседни страни в ЕС, места като Великобритания, като цяло са част от наръчника на Кремъл през последните години“, каза Олга Онуч, специалист по Източна Европа от Университета в Манчестър.
За нея Лукашенко може да играе ролята на "непредвидим лунатик", докато все още работи с мълчаливото одобрение на Москва и в съответствие с нейните цели.
"Нищо добро“, ако Беларус спре газа към ЕС
Путин каза в събота, че Беларус не се е консултирала с него, преди да повдигне възможността за намаляване на потоците на руски природен газ към Европа, като добави, че подобен ход би рискувал да навреди на връзките между Минск и неговия ключов съюзник Москва.
Лукашенко заплаши в четвъртък, че ще отмъсти срещу всякакви нови санкции на Европейския съюз срещу Минск заради мигрантите на границата между Беларус и ЕС, казвайки, че може да спре транзита на газ и други стоки през Беларус.
Предупреждението му за кратко вдигна спот цените на газа в Европа, която получава около една трета от доставките на горивото от Русия, включително чрез газопровода "Ямал-Европа", който минава през Беларус до Полша и Германия.
Беларуският участък от газопровода "Ямал-Европа" е собственост на руския държавен газов монополист "Газпром".
"Наскоро говорих с Лукашенко два пъти и той не ми спомена това нито веднъж, дори не намекна“, каза Путин в интервю за държавната телевизия, като направи първите си публични коментари за беларуската заплаха.
"Разбира се, на теория, Лукашенко като президент на транзитна страна може да нареди да бъдат прекратени доставките ни на газ за Европа. Но това би означавало нарушаване на договора ни за транзит на газ и се надявам това да не се случи", добави Путин.
Заплахите на Лукашенко идват в чувствителен момент за износа на Русия на енергия за Европа.
Европейските цени на газа - и следователно сметките за енергия - се покачват тази година, тъй като възстановяването от пандемията предизвика скок в търсенето, принуждавайки клиентите от Европа до Азия да се борят за доставки.
Някои европейски политици обвиниха Москва, че не е направила повече от просто да изпраща договорните обеми на газ, за да успокои цените.
Европейската комисия заяви в петък, че ако Лукашенко изпълни заплахите си, това ще навреди допълнително на доставчиците на газ.
По време на интервюто в събота Путин каза, че ако Беларус прекъсне доставките, това ще "нанесе големи щети“ на европейския енергиен сектор "и няма да помогне за развитието на отношенията ни с Беларус като транзитна страна“.
"Ще повдигна темата с него, в случай че това не е казано в разгара на момента“, каза Путин.
Русия, която тази седмица започна да увеличава доставките за презареждане на европейските си хранилище преди зимния отоплителен сезон, заяви, че може да предлага по-големи количества, след като новопостроеният й газопровод "Северен поток 2" получи зелена светлина от Германия.
„Северен поток 2“ е предназначен да заобикаля транзитните страни, особено Украйна, която има история на противоречия в цените на газа с Москва.
Кремъл нарича газопровода "чисто комерсиален проект" и отрича политиката да стои зад него по някакъв начин.