Иран ще заеме безкомпромисна позиция, когато възобнови ядрените преговори с големите сили, залагайки, че има лостовете да спечели широко облекчаване на санкциите в замяна на ограничаване на все по-напредналата си атомна технология, твърдят официални лица и анализатори.
Залогът е голям, тъй като неуспехът на възобновяващите се на 29 ноември преговори във Виена за подновяване на ядреното споразумение от 2015 г. би криел риск от нова регионална война, пише "Ройтерс".
Най-големият враг на Иран Израел настоява за строга политика, ако дипломацията не успее да овладее ядрената програма на Иран, отдавна разглеждана от Запада като прикритие за разработването на атомни бомби.
Техеран отрича, че някога се е опитвал да разработва ядрени оръжия и казва, че е готов за война в защита на своята атомна програма.
Иранските консервативни политици вярват, че твърд подход, оглавен от техния силно антизападно настроен върховен лидер аятолах Али Хаменей, може да принуди Вашингтон да приеме "максималистичните искания" на Техеран, казаха официални лица и анализатори.
"Нашите ядрени съоръжения работят и работят... Можем да живеем с или без сделката... Топката е в тяхното поле", каза твърдолинейн ирански служител, който е поиска да не бъде назован.
"Напредъкът означава премахване на всички тези жестоки санкции... Иран никога не е изоставял сделката. Америка го направи."
Иран започна да нарушава ядрените ограничения по пакта в отговор на решението през 2018 г. на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп да се оттегли от споразумението и да наложи отново суровите санкции, които опустошиха иранската икономика.
В очевиден опит да окаже натиск върху приемника на Тръмп Джо Байдън да премахне санкциите, Иран ускори тези нарушения, като възстанови запасите от обогатен уран, рафинира го до по-висока чистота и инсталира усъвършенствани центрофуги за ускоряване на производството.
Драматично покачвайки залога, Иран също така ограничи достъпа, предоставен на ядрените инспектори на ООН в рамките на ядреното споразумение, ограничавайки посещенията им само до декларирани ядрени обекти.
Външният министър Хосеин Амирабдолахян написа в Twitter, че Техеран е готов "да постигне добро споразумение", но някои западни дипломати казаха, че споразумението зависи от готовността на Техеран да прояви гъвкавост, когато преговорите се подновят.
Неуспехът да се постигне споразумение до началото на 2022 г., казаха те, ще направи възраждането на пакта по-малко вероятно поради ключов технически нюанс - колкото по-дълго Иран остава извън сделката, толкова повече ядрен опит ще придобие, съкращавайки времето, което може да трябва на страната да построи бомба, ако пожелае.
Касра Аараби, старши анализатор за Иран в Tony Blair Institute for Global Change, каза, че използвайки забавяния в преговорите, усъвършенствайки своя атомен опит и продължавайки подкрепата за паравоенни съюзници в региона, Хаменей и неговите твърди съюзници са „истински убедени, че могат да сплашат САЩ да предоставят повече отстъпки, без да се сблъскват с никакви последствия“.
Провал или успех
Фактът, че непреките преговори между Техеран и Вашингтон спряха след изборите на твърдолинейния президент Ебрахим Раиси през юни, сигнализира, че вероятността за провал е по-голяма от шансовете за успех на преговорите, казаха за "Ройтерс" два ирански източника, близки до силовия център на страната.
Али Ваез, старши ирански анализатор в Международната кризисна група, каза, че преговорите сигурно ще се провалят, ако Иран не отстъпи от първоначалните си искания.
"Като настоява за своите максималистични искания, Иран вероятно няма да получи нито облекчаване на санкциите, нито гаранциите, които търси“.
Тъй като различията между Техеран и Вашингтон все още са големи след шест кръга непреки преговори по някои ключови въпроси - като скоростта и обхвата на вдигането на санкциите и как и кога Иран ще обърне ядренаат си програма - шансовете за споразумение изглеждат малки.
Иран настоява за незабавно премахване на всички санкции от ерата на Тръмп в проверим процес. Вашингтон заяви, че ще премахне ограниченията, "несъвместими с ядрения пакт от 2015 г.", ако Иран възобнови спазването на споразумението, което предполага, че ще остави на мястото други, като тези, наложени по силата на мерките срещу тероризма или мерките за правата на човека.
Техеран също така търси гаранции, че "никоя американска администрация“ няма да се откаже отново от пакта. Но Байдън не може да обещае това, защото ядрената сделка е необвързващо политическо споразумение, а не правно обвързващ договор.
Пактът, договорен при бившия президент на САЩ Барак Обама, не беше договор, защото нямаше начин президентът на демократите да получи одобрението на Сената на САЩ.
Сделката не си струва
Нещата не са много по-добри за Байдън.
Според Конституцията на САЩ договорите изискват съгласието на две трети от 100-членния Сенат. Като се има предвид, че сега той е разделен между 50 от колегите на Байдън демократи и 50 републиканци, няма правдоподобен начин Байдън да достигне този праг.
Много републикански сенатори ненавиждат ядреното споразумение и дори някои демократи му се противопоставят. Въпреки това Роб Мали, специалният пратеник на САЩ за Иран, каза миналия месец: "Нашето намерение е да бъдем верни на сделката, ако успеем да я възобновим."
Анализаторът на Eurasia Group Хенри Рим каза, че много привърженици на твърдата линия в Иран са убедени, че след като сделката се провали веднъж, "не си струва да се преследва, освен ако не бъде променена фундаментално".
Въпреки санкциите на САЩ, Китай осигурява финансова спасителна линия на Иран, като внася доставки на ирански петрол - средно над половин милион барела на ден през последните три месеца.