Кой какво обеща на конференцията COP26

Историята на международната конференция COP26 започна така: Беше сива и ветровита сутрин, когато десетки световни лидери пристигнаха в Шотландския кампус за събития в град Глазгоу. От 6:30 сутринта дълги опашки от хора се бяха събрали пред портите, за да получат акредитациите си и да преминат през строгите мерки за сигурност, които включваха представяне зелен сертификат за ваксинация или преболедуване на COVID-19. Журналисти от цял ​​свят работеха рамо до рамо в залите за събития, въоръжени с множество микрофони, камери, светлини и диктофони.

Сцената беше готова. Всички чакаха изказванията на държавните глави. Звездите на събитието включваха Борис Джонсън, премиерът на Обединеното кралство, президентът на САЩ Джо Байдън, френският президент Еманюел Макрон, индийският премиер Нарендра Моди, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Ангела Меркел.

„Искаме държавните глави да бъдат истински лидери, искаме те да предизвикат промяна и да поемат инициативата по време на COP26“, казва Хуан Пабло Сиера, млад активист за климата от НПО United for Climate Action, непосредствено преди началото на церемонията. Но поеха ли световните лидери инициативата, както се надяваха всички активисти, които бяха поканени да присъстват на събитието?

Борис Джонсън - Великобритания

Първият лидер, който говори на церемонията беше британският Борис Джонсън, който направи сравнение между климатичната криза и устройство на “Страшния съд”, което бе част от един от филмите за Джеймс Бонд, заснет в Глазгоу. .

„Тази среща трябва да бъде момента, в който вече всички сме напълно наясно  за изменението на климата. Можем да станем истински”, каза той, като се застъпи за отказа от въглища и екологизирането на транспорта.

„COP26 няма и не може да бъде краят на историята на изменението на климата“, добави той, като подчерта, че работата няма да приключи, дори ако конференцията завърши с поемането ангажименти.

„Може да не се чувстваме като Джеймс Бонд или да изглеждаме като Джеймс Бонд, но COP26 трябва да бъде началото на обезвреждането на тази бомба. Да, ще бъде трудно, но да, можем да го направим”, завърши той.

Тази сряда (10.11.2021) Джонсън отново пътува за Глазгоу, за да насърчи преговарящите “запълнят оставащите дупки помежду им”. И да стигнат до консенсус. В COP Обединеното кралство търси всеобхватна сделка, която се надява да бъде подкрепена от всички страни. Сделката ще трябва да предложи решение на проблеми, включително намаляване на въглеродните емисии, за да могат страните да контрират повишаващите се температури. Обединеното кралство обеща 290 милиона паунда, за да помогне на по-бедните страни да се справят с ефектите от изменението на климата. Правителството на Великобритания заяви, че ще се насочи към планиране и инвестиране в действия в областта на климата и насърчаване на нисковъглеродното развитие в азиатските и тихоокеанските страни. Развиващите се нации призоваха за финансова помощ, като твърдят, че вече изнемогват и ще бъдат най-силно засегнати от климатичните промени. 

Джо Байдън - САЩ

Байдън дойде на COP26 с няколко ключови идеи.

Подобряването на работните места и инфраструктурата е част от проекта на Байдън „Build Back Better“. Американският президент успя да убеди всички лидери на от Г-7 да се подпишат под тази идея. Няма да чуете негова реч, без той да спомене “Build Back Better” заедно с фразата „решaващо десетилетие“. Десетилетието се отнася до следващите 10 години, през които САЩ обещаха да постигнат някои ключови цели за климата.

Байдън отиде в Глазгоу с заявената цел да намали парникови газове с един гигатон до 2030 г. САЩ са един от най-големите замърсители с метан в света. Но сега е и една от над 90 държави, които са се присъединили към споразумението за емисиите от метан. Това е част от съвместния ангажимент за намаляване на световните емисии с 30% спрямо нивата от 2020 г. до 2030 г.

Освен краткосрочните цели, Байдън използва платформата на COP26, за да разкрие цялостната дългосрочна стратегия на страната, като изложи как САЩ ще стигнат до нулеви нетни емисии до 2050 г. Изработването на стратегия как да се постигне тази цел е ключово за срещата на върха, а САЩ са една от многото страни, които са се ангажирали да работят в тази посока.

Освен това САЩ и Китай направиха рядка съвместна декларация за сътрудничество в областта на изменението на климата, която китайският специален пратеник на срещата на върха на ООН COP26 определи като „екзистенциална“.

През последните дни на срещата на върха китайските и американските пратеници за климата посочиха, че са намерили общ език.

„И двамата виждаме, че предизвикателството, което представлява  изменението на климата е наистина тежко“, каза китайският пратеник за климата Си Женхуа. „Но все пак в областта на климатичните промени има повече съгласие между Китай и САЩ, отколкото разногласия.

Джон Кери от САЩ заяви, че двете страни са работили „добросъвестно“ и са открили общ път за успех на COP26. „Сега двете най-големи икономики в света се договориха да работят заедно за постигане на по-амбициозни цели в областта на климата през това решаващо десетилетие“, каза Кери.

Изявлението на САЩ и Китай не даде много информация какви точно ще са тези нови ангажименти за намаляване на нетните емисии, освен че Китай, който заяви, че ще започне опити за намаляване на метановите емисии. Редуцирането на метана, мощен затоплящ газ, беше ключов приоритет на САЩ. Въпреки това Китай реши да не се присъедини към пакта между САЩ и ЕС за намаляване на емисиите на метан с 30 процента до 2030 г.

Дребният шрифт на споразумението предполага, че двете страни са постигнали съгласие по някои от нерешените досега въпроси в преговорите - като определяне на петгодишни цели за климата, а не 10-годишни.

В същото време преговарящите казват, че Китай е променил позицията си и сега подкрепя ключова клауза в „заглавния текст“ на COP26, която призовава страните да актуализират своите цели за нетните емисии до края на 2022 г.

Ангела Меркел - Германия 

Германският канцлер призова за конкретни мерки за "измерване на нашите идеи и цели", за да може да имаме "ясен критерий".

Меркел определи таксуването на въглеродните емисии като ефективен инструмент за борба с изменението на климата: „Европейският съюз вече има такъв модел на ценообразуване за промишления сектор. Други, например Китай, въвеждат това чак сега“, каза тя, говорейки за политиката, която поставя данък върху емисиите на въглероден диоксид в опит да се стимулират инвестициите в по-чиста енергия.

Тя добави, че развитите страни "носят специална отговорност" за справянето с изменението на климата.

Икономистът на ING Карстен Бжески заяви пред DW, че Германия трябва да преразгледа настояването си за балансиран бюджет, ако иска да стимулира нивата на частни инвестиции, необходими за целите на страната в областта на климата.

„Това, което пандемията също показа... е, че фискалната политика ще трябва да играе много по-ключова роля“, каза той. "Това, което се случва с балансирани бюджети, вероятно не е правилният път напред. Нуждаем се от огромни инвестиции."

Парите нужни на Германия, за да стане въглеродно неутрална до 2045 г. са ключова част от дискусиите между политическите партии в Берлин, които сега се опитват да формират управляваща коалиция. Дефицитните разходи бяха неудовлетворителни в последните правителства в Берлин, въпреки рекордно ниските лихвени проценти и силното търсене от страна на инвеститорите в германски дълг.

Еманюел Макрон - Франция

Френският президент Еманюел Макрон призова най-големите замърсители в света да наваксат и да „увеличат“ своите климатични амбиции. Това каза той по време на встъпителната си реч на срещата на върха на COP26 в Глазгоу.

„Ключово за следващите 15 дни е държавите, които отделят най-много нетни емисии и чиито национални стратегии не са в съответствие с нашите цели за намаляване на глобалното затопляне до 1,5°C над индустриалното ниво, трябва да бъдат по-амбициозни“, каза той, добавяйки, че това е „единственият начин да се изготвят реални стратегии за целите до 2030 г.

Макрон определи като „втората основна цел“ на COP26, събирането на 100 милиарда долара, които трябва да бъдат инвестирани годишно до 2025 г., Макрон заяви, че Франция е увеличила приноса си до над 7 милиарда долара годишно и припомни ангажимента на ЕС до 25 милиарда долара на година.

„Но всички развити икономики сега трябва да дадат своя принос, защото лидерството изисква добър пример“, подчерта той, призовавайки „страните, които не покриват очакванията към себе си, да поемат отговорност до края на тази среща на върха“.

Той завърши с настояване, че „твърде много от нас поемат ангажименти тук и след това подписват търговски споразумения, които противопоказни за обещаното“.

Стефан Янев - България

България бе представлявана на COP26 от служебния премиер Стефан Янев. На срещата служебният премиер заяви, че трансформацията е необходима, но тя трябва да бъде справедлива, ако искаме в крайна сметка да е и успешна. „Скоростта за постигането ѝ не е определяща. Определящи са солидарността, разумният подход и консенсусът, че необходимите реформи трябва да се правят, когато сме готови и когато сме сигурни, че сме защитили националните си икономически и социални системи“, каза Янев. В изказването му липсваше конкретика относно амбициите на България в процеса на преминаване към въглеродна неутралност.

Факт е, че определената миналия месец дата за изход от употреба на въглища за България – 2038 г., е много по-късна в сравнение с други държави от нашия район. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване. 

Андрей Пленкович - Хърватия 

Хърватия посочи, че ще спре да използва въглища до 2033 г., което съответства на все още неофициалния план на Словения. Този ход оставя Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Турция като единствените страни в Югоизточна Европа без посочен краен срок.

Премиерът Андрей Пленкович оповести решението в реч по време на COP26 и подчерта, че правителството „ще настоява да го направи дори по-рано“. Той също така каза, че страната му ще намали емисиите от парникови газове с 45% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г., твърдейки, че целта е много амбициозна“ за Хърватия. Европейският съюз се стреми към 55% намаление на парниковите газове

Хърватия ще защитава 30% от акваторията на Адриатическо море, която е под нейна юрисдикция и ще сади още един милион дървета годишно, според Пленкович, който посочи необходимостта от компенсиране на емисиите причинени от туризма. По думите му изменението на климата необратимо ще влоши качеството на живот, но амбициозните действия могат да смекчат ефекта.

“Хърватия се стреми към 39% дял от възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия през 2030 г., в сравнение с целта на ЕС от 32%”

Премиерът отбеляза, че Хърватия има четвъртия най-нисък въглероден отпечатък на глава от населението в ЕС, със 70% от средното за блока, и че 38% от земната и територия е защитена. Степента на усвояване на въглерод на глава на населението е два пъти по-висока от средната за ЕС, подчерта Пленкович.

Нарендра Моди - Индия

Индия е четвъртият най-голям замърсител с въглероден диоксид в света след Китай, САЩ и ЕС. Но огромното население на държавата означава, че емисиите му на глава от населението са много по-ниски от тези на другите големи световни икономики. Индия е емитирала 1,9 тона CO2 на глава на населението през 2019 г., в сравнение с 15,5 тона за САЩ и 12,5 тона за Русия през същата година. Нарендра Моди по пет ангажимента от името на Индия“, заяви Би Би Си в доклада си за обещанията на Индия за нулеви нетни емисии.

Премиерът на Индия използва по-голямата част от времето си за изявление, за да подчертае необходимостта от промени в начина на живот като най-доброто решение за изменението на климата. Но Моди запази най-важната новина за последния момент.

Подробно описвайки това, което той нарече "петте еликсира" на Индия за справяне с проблемите с климата, Нарендра Моди обяви, че страната му ще приеме цел за нетни нулеви емисии - до 2070 г. Това е доста значителна стъпка за третия по големина замърсител в света, който все още получава повече от 50% от електроенергията си от въглища

Индия ще има един милиард метрични тона спад в прогнозираните въглеродни емисии до 2030 г. и ще намали въглеродния интензитет с 45% спрямо нивата от 2005 г. Това е осезаемо покачване на целите от 33%-35%, която беше представена в Париж през 2015 г. Страната също така планира да получава половината от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г., като увеличи нейния незамърсяващ енергиен капацитет до 500 GW, спрямо целта от 450 GW, поставена през 2015 г.

Урсула фон дер Лайен - Европейската комисия/ Европейския съюз

На този етап на всички са известни целите на ЕС, свързани с промените в климата - да се намалят с 50% нетните емисии от 1990 г. до 2030 г. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви 1 милиард евро като приноса на Европейския съюз към обещанието за глобално финансиране за опазване на горите. Този 5-годишен пакет за подкрепа от бюджета на ЕС ще помогне на страните партньори да защитават, възстановяват и устойчиво да управляват горите по целия свят и да изпълнят целите на Парижкото споразумение.

Това обещание е приносът на Европейската комисия към обещанието за горите, дадено на COP26 от международната общност. Като последващи действия ЕС ще работи със страните партньори за опазване, възстановяване и гарантиране на устойчивото управление на горите по всеобхватен и интегриран начин. В рамките на обещаните 1 милиард евро, 250 милиона евро ще отидат за река Конго, обхващаща осем държави (Камерун, Централноафриканска република, Демократична република Конго, Република Конго, Екваториална Гвинея, Габон, Бурунди и Руанда) за защита вторият по големина регион на тропическите дъждовни гори в света, като същевременно подобрява благосъстоянието на населението.