Инфлацията по целия свят се ускорява, но не разчитайте на бърза реакция от двете най-важни икономики. САЩ и Китай попаднаха в капана на политиката, която провеждат и вътрешните приоритети, които следват. Нито една от тях няма голям апетит да се бори с увеличението на цените. Призивите на Германия за потискане на инфлацията дойдоха прекалено късно, пише Даниел Мос за Bloomberg Opinion.
За всеки, който все още вярва в идеята, че повишената инфлация е краткосрочно явление, дългоочаквана пауза от години на твърде ниски стойности, последните цифри са отрезвяващи. Производствените цени в Китай отчетохаа най-големят ръст от 26 години, а потребителската инфлация се повиши, съобщи Пекин в сряда. Часове по-късно информация от американското Министерство на труда показа, че потребителските цени нарастват с най-бързия темп от 1990 г. и значително надминават очакванията на икономистите. Съветът на икономическите съветници на Германия поиска Европейската централна банка да обясни как ще овладее паричната политика. Групата прогнозира, че инфлацията във водещата икономическа сила в Европа ще остане над целта на ЕЦБ през тази и следващата година.
Повечето централни банки знаят как да се справят с това, нали? Те просто повишават лихвите. Дори критиците на продължителниата разхлабена политика казват, че когато се стигне до тях, чиновниците имат изпитана и работеща формула. Централните банки не смеят да рискуват нивата на инфлацията да станат неконтролируеми и да се върнат към трудния период от 70-те години на миналия век, поне в САЩ и Европа. Или, в случая на Китай, да пропилеят значителна част от просперитета и икономическата стабилност, създадени от отварянето на икономиката от Дън Сяопин. Въпреки всички приказки за студена война между Вашингтон и Пекин, опитът на Китай с инфлацията до голяма степен следва този на Запада, показва документ на Резервната банка на Австралия, публикуван в навечерието на пандемията.
Китай се тревожи за растежа, който вече е по-слаб от четвъртото тримесечие на 2019 г., преди Covid-19 да срине световната икономика. Рекордното възстановяване, което започна в началото на 2021 година може скоро напълно да се изпари. Bank of America Corp. наскоро намали оценката си за разширяването на китайската икономика през следващата година от 5,3% до едва 4%. Страната вероятно ще разхлаби политиката въпреки ескалиращата инфлация, вместо да реагира на нея. Предвидени са по-нататъшни понижение на коефициента на задължителните резерви за банките. Премиерът Ли Къцян предупреди за негативен натиск върху икономиката.
От своя страна Федералният резерв ще намери за трудно да ускори затягането на лихвите. Председателят на банката Джером Пауъл подчерта, че количественото облекчаване трябва да бъде завършено, преди да се обмисли повишаване на референтния лихвен процент. Намаляването на подкрепата беше обявено съвсем наскоро и се очаква да приключи в средата на 2022 г. Това значи, че е малко вероятно да има мащабно оттегляне на стимулите преди третото тримесечие. Да, Фед винаги може да ускори намаляването на подкрепата, но институцията следва предпазлива политика, за да избегне ситуация на пазарите подобна на тази от 2013 г. Тогава доходността по 10-годишните американски облигации рязко се увеличи. Банкерите вероятно се опасяват, че ако действат прекалено бързо, инвеститорите ще изпаднат в паника и ще си помислят, че предстоят повишения или че вижда по-голям проблем с инфлацията, отколкото се допуска. Това е лош момент да съществува неяснота относно ръководителя на Федералния резерв през следващите четири години.
Вероятно президентът на ЕЦБ Кристин Лагард не одобрява особено позицията на Германия. От създаването на еврото шефовете на ЕЦБ свикнаха с предупрежденията на германските длъжностни лица за вредите от разхлабената парична политика. В ранните си дни ЕЦБ беше силно повлияна от тази гледна точка - банката се намираше във Франкфурт и първият й главен икономист Отмар Исинг беше възпитаник на станалата пословична със своята пестеливост Бундесбанк. Но през годините възгледите за затегната политика загубиха своите поддръжници. В еврозоната цари по-миролюбивата политика. Германия загуби битката, но остава против по-високите цени и няма намерение да запази това свое мнение за себе си. До известна степен ЕЦБ би трябвало да се тревожи от ерозията на политическата подкрепа в икономическия двигател на Европа.
Китай обича да променя западните централни банки, като твърди, че количествените облекчения и свръх разхлабената паричната политика вреди повече отколкото помага. Но реториката в стил Бундесбанк не е подходяща за Китайската народна банка и това не трябва да се премълчава. Ако китайските регулатори наистина искаха да се борят с инфлацията, те щяха да затягат, а не да обмислят облекчаване на паричната политика.
Пазарът на монетарната носталгия става все по-силен. Инфлацията е глобализирана, но не търсете глобална реакция подобна на споразумението от Плаза, което отразява пакта от 1985 г., подписан в луксозен хотел в Ню Йорк. Неговата цел е да пренастрои траекториите на основните валути. Вътрешните условия в страните просто не са достатъчно подходящи.