Преговарящите от Европейския съюз постигнаха споразумение за реформи на огромната програма за субсидиране на земеделието в блока, въвеждайки нови мерки, насочени към защита на малките ферми и ограничаване на въздействието върху околната среда, предаде „Ройтерс“.
Сделката завършва почти тригодишна борба за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС, която ще отнеме около една трета от бюджета на ЕС за 2021 г. -2027 г., изразходвайки 387 милиарда евро за плащания на фермерите и подкрепа за развитие на селските райони.
Представители от държавите-членки на ЕС и Европейския парламент постигнаха споразумението, което има за цел да прехвърли парите от интензивни земеделски практики към опазване на природата и да овладее 10% от парниковите газове в ЕС, отделяни от земеделието.
Новите правила ще се прилагат от 2023 г.
Селското стопанство представлява 10% от емисиите на парникови газове в ЕС, но 27-те държави-членки на ЕС и Европейският парламент се борят в продължение на три години да намерят решение на проблема.
Приблизително 80% от плащанията по ОСП отиват за 20% от бенефициентите, предимно големи собственици на земи и агропромишлени фирми, а реформата също има за цел да насочи повече пари към по-малки ферми.
Зелени стандарти
Новата ОСП ще изисква от страните да изразходват 20% от плащанията за земеделските производители от 2023-2024 г. и 25% между 2025-2027 г. за "еко-схеми", които защитават околната среда, според проектоспоразумението, видяно от „Ройтерс“ в петък. Окончателната сделка все още не е публикувана.
Всички средства под тези граници, които не се изразходват за еко-схеми, трябва да бъдат изразходвани за екологични мерки в други области. Еко-схемите могат например да означават възстановяване на влажните зони, за да абсорбират CO2, или органично земеделие.
Парламентът искаше 30% дял, докато началната точка на държавите-членки беше 20%.
Всички плащания ще бъдат обвързани с минимални екологични правила, като земеделските стопани отделят поне 4% от обработваемата земя за площи, където природата може да се развива, или за годишно редуване на посевите, за да се подобри здравето на почвата.
Някои депутати от ЕС заявиха, че правилата съдържат вратички, които не успяват да приведат селското стопанство в съответствие с климатичните цели на ЕС. Участниците в кампанията заявиха, че в сделката липсва ясна дефиниция на "еко-схема", като по този начин не се гарантира, че парите няма да отидат за по-замърсяващи земеделски практики.
Национални планове
Всяка държава трябва да представи план за изразходване на своя дял от ОСП на Европейската комисия, която ще прецени дали отговаря на правно обвързващите цели на ЕС. Те могат да включват целта на блока да намали нетните емисии на парникови газове с 55% от нивата от 1990 г. до 2030 г., но е малко вероятно да включва цели, които все още не са правно обвързващи, като намаляне с 50% на използването на химически пестициди до 2030 г.
По-малки ферми
Основна цел е да се спре упадъкът на малките ферми в Европа. Проектът на споразумение ще задължи всяка държава от ЕС да преразпредели минимум 10% от плащанията към по-малките ферми. Държавите биха могли да избегнат това изискване, ако използват други методи за справедливо разпределение на средствата – нещо, за което държавите-членки бяха настоявали в преговорите. Парламентът безуспешно настояваше за годишен лимит от 100 000 евро на бенефициент.
Кой ще се нарича фермер
Новата ОСП ще ограничи кой е определен като „активен фермер“ и може да получава субсидии - още един опит да се спре наливането на пари в големите собственици на земи.
Парламентът потърси дефиниция, която да изключи мащабните преработватели на селскостопански продукти и да спре средствата, насочени към неземеделски предприятия като водоснабдителни или железопътни услуги. Преговарящите също бяха обмислили изискване страните да предоставят приблизително 3% от плащанията на фермите на млади фермери, за да помогнат за привличането на нови таланти. Окончателното споразумение по този въпрос не беше потвърдено. Също така бяха обсъдени стандарти за условията на труд в земеделието и кризисен фонд, в случай че селскостопанските пазари бъдат нарушени от извънредна ситуация като пандемия.