Китай може би няма да е спасителят на световната икономика след пандемията

Очаква се срив в китайската икономика от средата на януари заради кризата, настъпила в резултат на коронавируса. Много икономисти обаче бяха изненади, че този спад ще бъде толкова драматичен. По данни на Националното статистическо бюро в Пекин китайската икономика се  свила с 6,8% през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на миналата година, пише за Die Zeit анализаторът Феликс Лий.

Това е най-драстичният спад от 1992 г., годината, в която Китайската народна република започва редовно да публикува данни за тримесечията. С оглед на този спад Международният валутен фонд (МВФ) очаква растеж от едва 1,2% за текущата година. Тази стойност би била най-ниската от края на Великата пролетарска културна революция преди 44 години.

Китайската икономика нарасна с около 6% миналата година, като това се води нисък за китайските стандарти резултат. Когато животът във втората най-голяма икономика в света се възстанови през втората половина на годината, този път - за разлика от тежката финансова криза преди десет години, Китай вероятно вече няма бъде спасителят на световната икономика, информира Die Zeit.

Заради пандемията общественият живот бе напълно парализиран почти два месеца от края на януари. Магазини, училища и повечето държавни институции трябваше да се затворят. Полицейските часове бяха общонационални и бяха наложени много по-трудно. Производство и вериги на доставки бяха прекъснати.

"Китай е с около месец-два по-напред от западния свят по отношението на развитието на пандемията. Дори и официалният брой на заразените да не е надежден, от средата на март не е възниквало неконтролирано разпространение. Докато Европа и Северна Америка все още са до голяма степен под обхвата на териториална блокада, повечето фабрики в Китай вече отново функционират. Индустриалното производство и инвестициите реално се възстановиха значително през март, потвърждава главният икономист на Union Investment Йорг Цьойнер", посочва Лий.

Магазини и ресторанти в Китай обаче остават празни, подчертава авторът. Продажбите на дребно спаднаха с 15,8% през март в сравнение със същия месец на миналата година. "Някои нови случаи на Covid-19 пораждат безпокойство за нова вълна от разпространение на вируса", посочва като причина за спада в китайското потребителско доверие икономистът от Commerzbank Хао Джоу. Преди кризата потреблението там е допринесло за повече от 80% от икономическия растеж, припомня Die Zeit.

Китайският износ, който е бил двигател на растежа в страната преди десет години, загуби част от своя принос. Търговските спорове със САЩ през последните две години и волята на властта в Китай да се съсредоточи повече върху вътрешната икономика вече доведоха до намаляване дела на износа в брутния вътрешен продукт на Китай. Въпреки това той все още състалява 15-20% от икономическата продукция на страната.

Поради тази причина според Феликс Лий китайската икономика не е в състояние да „стъпи на крака“ без експортни пазари. Не само в Европа и Северна Америка пазарите за китайски компании се се сриват. Пандемията току-що започна в Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка. Глобалната икономика като цяло вероятно ще претърпи най-опустошителния си крах след края на Втората световна война през тези месеци.

Анализатори смятат, че почти 30 милиона китайци ще загубят работата си или вече са я загубили. Около една трета от работещото население все още са така наречените работници мигранти. Те работят в градовете по строежи, във фабрики и в сектора с ниски заплати.

С обем от над 500 милиарда долара ръководството на Китай изготви най-големия пакет стимули в човешката история досега, за да насърчи цялата глобална икономика.

Но дори Китай да използва най-солидната фискална базука, днес тези мерки биха били много по-малко ефективни. Така или иначе Китай, за разлика от Гърция или Аржентина, е много по-малко зависим от международните инвеститори. Масов отлив на капитали от Китай поне засега не се наблюдава. Напротив - предвид несигурността в останалия свят много китайски инвеститори изтеглят парите си от чужбина, за сметка на други развиващи се и развити се страни, става ясно от материала на Die Zeit.

Много по-сериозен според автора е например проблемът не с китайския дълг, а че масовите инвестиции в инфраструктура или жилищно строителство няма да имат ефект. За разлика от преди десет години, пазарите в Китай сега са до голяма степен пренаситени в много области. Няма необходимост от още магистрали, железопътни линии за високоскоростни влакове и летища, отбелязва Феликс Лий.