В демокрациите лидерите не могат да определят своите наследници. Това е в тяхната природа и е нещо хубаво. Дори най-успешните и популярни демократично избрани политици обикновено нямат влияние върху това кой в крайна сметка ги наследява. Това е разбираемо труден за приемане факт, особено за хора с много власт.
Ангела Меркел сигурно е знаела това. Въпреки това тя се опита да помогне да оформи своя наследник или поне прехода му. Но не беше успешно. Откакто Анегрет Крамп-Каренбауер подаде оставка като председател на Християндемократическия съюз, последствията за германския канцлер са станали неизбежни: канцлерството и председателството на партията принадлежат на един човек, всичко останало – от партията, участници в крайна сметка страната. Най-доброто нещо, което Ангела Меркел може да направи за себе си, за влизането си в учебниците по история и за партията си, е отстъплението.
И сега е моментът. Няма да има по-добър. Това е последният заветен миг, в който оттеглянето на Меркел може да изглежда повече или по-малко доброволно, пише германското издание Der Spiegel.
Според последните проучвания повече от две трети от германците са доволни от своя канцлер, което усложнява процеса по напускане. Но точно затова е подходящият момент. Сега, когато гласовете в Христяндемократическия съюз, изискващи оттеглянето на Меркел, едва се чуват. Сега, когато нов лидер на ХДС и кандидат за канцлер, който би трябвало да поиска това, все още не е определен.
Меркел не трябва да остава. Нито един от аргументите, които уж говорят срещу бързото оттегляне на Меркел, не е действително валиден. Но как трябва да се подобри ситуацията на намиращият се в трудно положение ХДС с нефункционалния тандем, който го оглавява?
Говори се, че Меркел трябва да остане, защото Германия ще поеме председателството на Съвета на ЕС през втората половина на годината. Но всъщност приемствеността в европейската политика на Германия е толкова голяма, че успешното председателство не зависи от човека Меркел.
Твърди се още, че Меркел е единствената, която продължава да ръководи Германия през международния хаос, с който Тръмп, Путин и Ердоган могат да се сблъскат. Вярно е, че ще отнеме много време, за да може един наследник да спечели авторитета и опита, на които Меркел се радва след повече от 14 години на служба. Но тази промяна ще настъпи така или иначе. Германия ще трябва да се справи без този канцлер в обозримо бъдеще.
Ако Меркел се откаже сега, ще влезе в историята като първия германски канцлер, чието оттегляне ще е почти доброволно.
Преди десетилетие, при встъпването си на тази длъжност, Меркел вече обмисляше как може да се откаже с достойнството от канцлерството. За да не пропусне съвсем този момент, трябва да го направи сега.