"Няма фермери. Няма храна. Няма бъдеще" стоеше като надпис на много от тракторите, преминали през Берлин в края на ноември. Столицата стана свидетел на най-голямата демонстрация в областта на селското стопанство от много време. То е било изправено пред жестока критика през климатичната година 2019. Според Световния съвет за климата селскостопанският сектор е отговорен за 23% от глобалните емисии на парникови газове и заедно с транспорта и промишлеността е един от най-големите източници на парникови газове. Ако добавим преработката, транспортирането, приготвянето и изхвърлянето на храни, повече от 40% от всички емисии зависят от това как третираме земеделието, пише в анализ на Даниел Детлинт за германското издание Die Zeit.
Не трябва да е така. Селскостопанският сектор е единствената област, която не само може да бъде превърната в неутрална за климата, но дори и в положителна за климата. Устойчивото земеделие трябва да постигне баланс между природата, хората и технологиите.
Започва се с изграждането и поддържането на здрави почви. Около 90% от технически възможната редукция на въглеподен диоксид и усвояването на потенциала на селското стопанство зависи от почвата, сочат изчисления. Богатите на хумус почви съхраняват въглеродния диоксид от растенията. Наскоро учени от института Thünen са открили, че местните гори и агроекосистеми съхраняват толкова въглерод, колкото Германия е отделяла при сегашното ниво на емисиите през последните 23 години. Изследователите са открили най-много въглерод в земеделските блатни почви, тъй като те съществуват в Шлезвиг-Холщайн и Долна Саксония. Пасищата, поляните и ливадите също съхраняват средно два пъти повече въглерод, отколкото обработваемата земя. Техният дял от използваната в Германия земеделска площ е почти 30%.
Въглеродният данък следва да се прилага и за селскостопанския сектор след секторите на транспорта и строителството. В замяна на това възможността за увеличаване на съхранението на въглероден диоксид в селскостопанските райони също ще трябва да бъде осигурена с цена - като кредит за земеделските производители. В този случай обвързването на парникови газове от селското и горското стопанство ще се превърне в истински икономически фактор за земеделските стопани.
Според проучване на Междуправителствена експертна група по климатични промени намаляването на консумацията на месо в индустриализираните страни с около 40% би било достатъчно за значително обновяване на селскостопанския сектор по отношение на климата. Потребителите не трябва да се отказват напълно от месото, за да спасят климата. Данъците върху месото и млечните продукти, за които настояха Зелените в края на 2019 г., също са неподходящи. Необходимо е промяна в поведението на потребителите, промяна в хранителните навици: повече растения, по-малко месо.
Най-мощната хранителна тенденция не олицетворява вегетарианци, а „флекситарианци“. Консумацията на месо достигна своя връх в западните индустриализирани страни. Все повече германци консумират по-малко и по-качествено месо. По-голямата част от гражданите (42 милиона) днес не включват месо в менюто си поне три дни в седмицата. Две трети от тях са жени. Дори Китай, който от години догонва консумацията на месо, възнамерява да намали употребата с 50% през следващите десет години.
Дискаунтърите и хранителните компании реагират на новите навици. Те променят асортимента си и продават безмесни продукти. Растителните протеини се използват като алтернатива на източниците на животински протеини.
Около една трета от произвежданата храна в световен мащаб се разваля или унищожава всяка година. Използването на нови технологии като изкуствен интелект може да намали разхищаването на храната, ако търсенето е известно предварително. Супермаркетите могат да осигурят нужното количество храна в точното време.
Прецизното земеделие също допринася за борба с вредителите и спомата за по-ефективност чрез използването на полеви роботи и дронове. Съвременното, устойчиво размножаване на растенията води до повече добиви и по-малко пестициди. Новите молекулярни биологични методи могат да променят ДНК целенасочено и така да позволят появата на растения, които изискват по-малко ресурси и благоприятстват за по-устойчиво земеделие.
Изчислено е, че стойността, която природата предоставя в сектора услугите, е около 90 трилиона долара. Това сравнително отговаря на глобалните икономически резултати. Оцеляването на човечеството зависи от внимателното използване на ресурите в природата.