Поне за европейския вкус демонстрациите на Доналд Тръмп бяха трудни за превъзмогване. "Америка печели, както никога досега", отправяше възгласи американският президент на обърканата си публика - и похвали себе си и собствената си политика с цяла канонада от суперлативи.
Повечето бизнес лидери могат да извърнат глава в отговор на самохвалството на Тръмп, но всъщност те се наслаждават на продължаващия енергичен растеж на американската икономика, който президентът на САЩ подхранва с намаляването на данъците и политиката си за дерегулация. Тръмп пристигна в Давос преди две години като отстъпник на по-либерално настроения Световен икономически форум, но той по някакъв начин е част от него.
Американските изпълнителни директори вече се примириха с Тръмп, става ясно от публикация на изданието Der Spiegel. Повечето не споделят неговите външни и обществено-политически възгледи, но се радват на благословията на неговата икономическа политика. "Докато цените на акциите се покачват, никой няма да каже нищо срещу Тръмп", отбеляза топ мениджър.
Нещата са малко по-деликатни за европейците, отколкото за американските собственици. Те също са щастливи от процъфтяващата американска икономика, която обещава добър бизнес за тях. Те обаче се страхуват и от митата, с които Тръмп многократно ги заплашва.
Заедно тези два фактора често водят до сервилно и покорно отношение, с което директорите на корпорации подхождат към Тръмп. В крайна сметка много от тях предполагат, че ще продължат да бъдат податливи на настроенията на Тръмп и след президентските избори.
Европа трябва да се страхува от новите мита за автомобили
Тарифите от 25% за износа на автомобили от ЕС за САЩ, от които се страхуват особено в Германия, в никакъв случай не са изключени като вариант. Президентът Тръмп даде това да се разбере ясно.. "Ако Европа произволно облага данъчните ни компании, ние ще обмислим произволно данъчно облагане на автомобилната индустрия", каза финансовият министър Стивън Мнучин в Давос.
Посланието е ясно: След като Тръмп постигна частично споразумение с Китай в търговската война, той използва това примирие, за да насочи козовете си в друга посока: към Европа.
Грета Тунберг вече не е сама
Ако някой в Давос привлече толкова внимание, колкото президентът на САЩ Тръмп, това е 17-годишната активистка срещу климатичните изменения Грета Тунберг, инициатор на световното движение "Fridays-for-Future". Миналата година Тунберг пътува за Давос за първи път - и успя да се придвижи през конгресния център до голяма степен необезпокоявана. Тогава много от участниците дори не знаеха коя е тя.
Но оттогава настъпи промяна. Климатичните изменения се превърнаха в доминанта и императив в Давос - и Тунберг е световно известна. Където и да отиде и стои, тя е заобиколена от армия журналисти.
Но нещо друго е различно тази година: Грета Тунберг вече не е сама. От една страна, тя е придружена от група млади момичета и жени от движението – сред които германската активистка Луиза Нойбауер. От друга страна, Световният икономически форум тази година даде и на много други млади хора трибуна за личните им тревоги, от които те се възползваха максимално.
Всички говорят за климата - но кой действа?
Почти всички в Давос са говорили за климата (добре, освен Доналд Тръмп). Борбата срещу глобалното затопляне е в дневния ред на политиците и топ мениджърите повече от всяка друга тема през последните години. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен постави изменението на климата като акцент в речта си, както и Ангела Меркел. "Трябва да действаме", каза канцлерът. И постави въпроса дали международната общност е постигнала наложените цели от Парижкото споразумение за климата като "въпрос за оцеляване".
И все пак нещо се промени: дори във финансовата индустрия въпросът за климата е доминиращ в дебата - и натискът за промяна е голям. "Ако не осъществим достатъчно зелени инвестиции, индустрията ще се изправи пред нов кръг от регулации", казва Аксел Вебер, председател на Съвета на директорите на голямата швейцарска банка UBS. И Филип Хилдебранд, вицепрезидент на Blackrock, дори си спомня финансовата криза от 2007 и 2008 година. По това време банките внезапно откриха огромни рискове в своите баланси. „И днес в балансите на компаниите се крият климатични рискове, които могат да разрушат целия бизнес модел“. В този ред на мисли несигурността сред изпълнителните директори е голяма и следва да се предприемат мерки за превъзмогване на негативни последици.