Ситуацията сред обществата, бизнеса и политиците в момента би могла да бъде охарактеризирана с наличието на малко цинизъм и скептицизъм. Това мнение изрази Стоян Сталев, дипломат и бивш служебен министър на външните работи, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"Все още влиянието на политическата коректност и донякъде на популизма е прекалено силно възприета от международните лидери. Германският канцлер Ангела Меркел в своята реч по време на Световния икономически форум в Давос наблегна на това, че диалогът в климата трябва да бъде спокоен и равностоен, базиран на научни факти и аргументи. Емоциите, представлявани от младежката аудитория по темата, надали допринасят за сериозността на този дебат", разкри бившият служебен министър на външните работи.
"Пазарът или ще даде бъдещи решения за преодоляване на климатичните проблеми за достигане до нови и зелени технологии, или това ще се случи чрез административен натиск спрямо старите технологии и субсидиране на новите".
"Посещаемостта по време на речта на американския президент Доналд Тръмп е доказателство, че аргументите му не са несъществени за света, без значение колко конфронтационни спрямо зелените политики изглеждат те", посочи гостът.
"Темата за по-широк кръг стейкхолдъри ( бел. р. заинтересовани страни) в капиталистическата икономика всъщност е темата за корпоративната социална отговорност на големите играчи. Тя засега модела на производство и качество на фирмите. България все пак не може с лека ръка да приеме всички предложения в тази посока. Тя трябва да защитава и собствените си интереси. Делът на страната ни във въглеродните емисии е процент и половина в европейски мащаб. Ако Германия е взимала 200-250 млн. евро обезщетения за своята индустрия в това отношение, България не е получила почти нищо", изтъкна Сталев.
"Имаме сериозни базови индустрии, без които зелената икономика не може да се развие - цялата добивна индустрия, металургиятата, например, и много други сектори. Интересите на тези сектори трябва да бъдат взети предвид при определяне на тежестите върху цената на тока и начина на устойчиво производство на електроенергия в страната".
По думите на дипломата България е на едно от първите места по добивна промишленост и металургия в Европа, а продуктите от тези индустрии ще бъдат най-търсените в рамките на Зелената сделка.
От глобализация трябва да преминаваме към регионализация. На повечето зелени политики трябва да се търси регионално решение, а не да се водим от диалога между Германия и Франция. Търсенето на регионални решения важи в голяма степен за България.
Целия разговор гледайте във видеото