Въпросът как да управляваме прехода към нисковъглеродно бъдеще е от основно значение за продължаващия дебат в енергийната политика. От Германия до Китай правителствата се надпреварват да съгласуват своите индустриални нужди с новите екологични амбиции.
При всички поставени цели за намаляване на емисиите на парникови газове, политиците едва сега започват да говорят за разходите за енергийния преход и за факта, че това ще доведе до губещи, както и до победители, пише Financial Times.
Изкопаемите горива, въглища, петрол и газ, от десетилетия подкрепят поминъка на работниците. Новият климатичен ред ще изисква постепенно премахване на тези ресурси по един устойчив начин.
Европейската комисия (ЕК), която при своя нов лидер – председателят Урсула фон дер Лайен, иска да превърне Европа в първия въглеродно неутрален континент до средата на века, е една от първите международни институции, които говорят за разходите за прехода. За да подкрепи своята европейска „Зелена сделка“, тази седмица Брюксел заяви, че ще се опита да ангажира 1 трлн. евро публични и частни инвестиции за следващите 10 години.
Това изглежда една наистина впечатляваща сума. При по-внимателна проверка голяма част от сумата се отнася до пълните вече фондове на Европейския съюз (ЕС). Половината ще дойде от следващия бюджет на ЕС, 100 млрд. евро чрез вноски от националните бюджети, една четвърт от подкрепена от ЕС инвестиционна схема, а останалата част от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която вече преразгледа своята политика.
„Фондът за справедлив преход“, който разполага със 100 млрд. евро, е създаден именно с идеята да подпомогне процеса по загърбване на изкопаемите горива най-вече за райони, силно зависими от тези ресурси. На като за начало от тази сума едва 7,5 млрд. евро ще бъдат отпуснати предимно за страните от Централна и Източна Европа, които през следващите няколко години ще трябва да ангажират политиките си за прехода към чиста енергия.
Целия анализ четете на Investor.bg.