Путин не успя да си върне любовта на Русия през 2019 г.

Той вече не може и да се надява да формира представата на руснаците за състоянието на своята страна, защото за първи път интернет е с по-голяма аудитория в градовете от телевизията

07:50 | 16 декември 2019
Руският президент Владимир Путин. Снимка: Christophe Morin/Bloomberg
Руският президент Владимир Путин. Снимка: Christophe Morin/Bloomberg

През 2019 г. президентът Владимир Путин се сблъскваше с все повече предизвикателства във вътрешната политика на страната, пише в свой коментар за Bloomberg Леонид Бершидски.

Путин откри през 2018 г., че светът може да бъде по-лесен за манипулиране от неговата собствена страна. След анексирането на Крим през 2014 г. популярността му в родината започна да намалява благодарение на необходимата, но силно непопулярна пенсионна реформа, включваща значително увеличаване на възрастта за пенсиониране.

В края на миналата година прокремълската партия „Единна Русия“ претърпя болезнено поражение на изборите. Тази година обаче усилията на Путин да си върна обичта на Русия бяха неуспешни. Това се отрази на перспективите за плавен преход на властта през 2024 г., когато той трябва да се оттегли заради ограничения от конституцията срок, в който държавният глава може да управлява.

В началото на новото хилядолетие Русия реши да заложи на огромните си енергийни резурси. Дори когато цената на петрола скочи се заговори за превръщането на страната в „енергийна супер сила“. През 2019 г. тази стратегия започна да дава плод. „Газпром“ завърши два тръбопровода – през Черно море до Турция и през Сибир за Китай.

Въпреки че изграждането на "Северен поток 2" под Балтийско море към Германия е забавено от европейските регулатации, неблагоприятните климатични условия и може би от закъснели американски санкции, той ще бъде завършен през следващата година. Тогава мантрата на Путин за превръщането на Русия в незаменима за ключовите си съседи (балканските държави, Китай, Германия и Турция) също ще бъде осъществена. Газовият проект обаче едва ли ще предостави на Русия статут на супер сила. Откритията на нови газови находища и растежът на световната търговия на втечнен природен газ създадоха здравословна конкуренция между доставчиците на всички ключови пазари.

Освен това Европейският съюз, основният руски пазар за износ на енергия, се стреми към неутралитет на въглерод до 2050 г. с амбициозен план за развитие на възобновяеми енергийни източници. Рано или късно и Китай също ще започне постепенно да премахва изкопаемите горива. Дългосрочната стратегия на Русия трябва да се основава на нещо различно от износа на въглеводороди.

Напоследък Путин се постара и да си осигури някои добри приятели. Единият е турският президент Реджеп Ердоган, който закупи руски зенитни системи С-400, като се противопостави на натиска на САЩ за отмяна на сделката. Друг е саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, който запази сърдечни отношения с Путин, докато западният свят имаше съмнения около убийството на журналиста Джамал Кашоги. Тази година Русия разви отношения на сътрудничество с Турция в Сирия, а сътрудничеството й със Саудитска Арабия беше основен фактор за глобалната цена на петрола.

Путин също започна открито да отправя предложения към африканските държави. През октомври той събра няколко десетки африкански лидери в Сочи, за да сигнализира, че Русия може да помогне за уреждане на спорове в замяна на концесии с природни ресурси. Руски наемници се появиха в Централноафриканската република, Либия и Судан.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон открито постави под въпрос трансатлантическите отношения на Европа и предположи, че е необходимо да се направи внимателно сближаване с Русия. Но така или иначе Путин не търси съюзници, а само средства за отстояване на глобалната роля на Русия.

Но нарастващата геополитическа активност от страна на Путин, все още не е донесла практически ползи на Кремъл - като смекчаване на европейските санкции, трайно решение на кризата в Украйна или значителни икономически дивиденти от Близкия изток и Африка. И това се отразява на вътрешните проблеми на руския президент, които са преди всичко икономически.

Популярността на Путин все още до голяма степен се основава на бързото повишаване на жизнения стандарт през първата половина на дългото му управление. Анексирането на Крим имаше само краткотраен ефект за повишаването на популярността на президента. През 2019 г. обаче Путин се опита да сътвори  част от старата си икономическа магия, като започна десетина т. нар. „национални проекти“ на стойност 400 милиарда долара до 2024 г. Те имат за цел да подобрят здравеопазването и образованието и да стимулират развитието на руската инфраструктура. Много от проектите обаче ще останат нереализирани, тъй като въпреки че парите са осигурени местните администрации са твърде предпазливи в използването им.

В система, насочена към постигане на растеж чрез държавни инвестиции, докато частната инициатива е потънала в недоверие, публичното финансиране не работи добре, защото рисковете от суровата система за правоприлагане в Русия са твърде големи за хората, които отговарят за това финансиране.

Отчасти заради това, а отчасти защото проблемите на Русия не могат да бъдат решени наистина само с държавни пари, 2019 г. беше мрачна година за „националните цели”, поставени от Путин за настоящия му президентски мандат. Според Сметната палата на страната Русия всъщност се отдалечи от някои от тези цели.

Други цели, като постоянно увеличаващи се реални доходи, изглежда са постигнати с помощта на статистически трик. През третото тримесечие на 2019 г. реалните доходи, отчетени от правителството - въз основа на наскоро актуализирана методология - изведнъж скочиха с 3% на годишна база, като много икономисти се усъмниха в данните.

В същото време Путин вече не може да се надява да продължи да формира представата на руснаците за състоянието на своята страна. През май медийната компания Mediascope, чиито данни се използват от рекламодатели в Русия, съобщи, че интернет за първи път има по-голяма аудитория в руските градове от телевизията.