Световната икономика е пристрастена към трупането на дълг, а лечението е още дълг

Десетилетието на лесен достъп до пари донесе на света рекордните 250 млн. трлн. долара държавен, корпоративен и потребителски дълг. Това е почти три пъти повече от глобалното икономическо производство и може да бъде приравнено до средно 32 500 долара за всеки един жител на планетата, включително децата, пише в свой анализ Bloomberg.

Голяма част от това наследство се дължи на съзнателните усилия на централните банкери да използват кредитирането като начин за поддържане на глобалната икономика след финансовата криза. Рекордно ниските лихвени проценти през последните години позволиха на дълга да продължи да расте.

Сега, докато централните банкери се борят с най-бавния растеж за последното десетилетие, вариантите как да бъдат съживени икономиките могат да бъдат обобщени така: с още повече дълг. Привържениците на увеличаването на държавните дефицити пък твърдят, че централните банки са изчерпали стимулите си и са необходими големи фискални разходи, за да бъдат подкрепени компаниите и домакинствата. Така фокусът постепенно се измества към това колко дълго и безопасно икономиките могат да бъдат поддържани с още и още дългове.

Централните банкери, включително управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард, и Международният валутен фонд призовават правителствата да направят повече за икономиката.

Нарастващите очаквания за фискални стимули по целия свят допринесоха за увеличаване на доходността по облигациите заедно със сигналите, че забавянето на световната икономика е достигнало дъното си.

По отношение на корпоративния дълг само американските компании формират около 70% от общата стойност на просрочения корпоративен дълг, като това се случва на фона на рекордната икономическа експанзия в страната. А в Китай компаниите, които фалират, вероятно ще достигнат рекорд през следващата година според S&P Global Ratings.

Така наречените „зомби“ компании – фирми, които не са в състояние да покрият разходите за обслужването на дълга си с оперативните печалби за продължителен период и имат заглушени перспективи за растеж, са нараснали до около 6% от нефинансовите публични компании в развитите икономики, което е многогодишен връх според Банката за международни разплащания.

Що се отнася до домакинствата, Австралия и Южна Корея се нареждат сред най-задлъжнелите.

В същото време дългът заплашва и следващото поколение работници. В САЩ студентите вече дължат 1,5 трлн. долара.

„Въпросът сега е дали масовото генериране на дълг след световната финансова криза ще се окаже печелившо“, коментира Алисия Гарсия Ереро, главен икономист в Natixis в Хонконг.

Глобалният дълг нараства до рекордни стойности през 2019 г. Графика: Bloomberg