Като истинско клише по време на Деня на благодарността искам да изброя технологичните неща, за които съм благодарна, пише в свой коментар за Bloomberg Шира Овиде.
„Знам, че със сигурност няма много неща, които да накарат човек да се чувства добре. Технологичните инструменти позволяват дезинформацията, тормозът и социалното разделение да се разрастват като вирус. Те овластяват тирани и чудовища, и създават подклас на невъзможни работни места, допълва тя.
Благодарност към скучните неща: Технологиите не се състоят единствено от неща, които крещят „технология" - като очила с виртуална реалност, предназначени за крави, за да не бъдат самотни, автомобили без шофьори или летящи балони, които излъчват интернет услуги в отдалечените дъждовни гори на Амазонка. Технологии са и промените във вентилацията на мандрите, правейки ги по-продуктивни. Технологии са и пържените картофки, които съответстват на нашите хранителни навици, разглабящите се телефони, които са достъпни и лесни за използване от милиарди хора, както и софтуери, които могат да съкратят закъсненията на полетите, като предвидят кога реакторите на самолетите имат нужда от ремонт.
Благодарност към креативността на хората: Овиде разказва за французина Джером Джер, който добива популярност със своите шест секундни видеа в приложенията Vine и Snapchat. Историята се развива през 2015 г., когато Джер заснема своите пътувания до Африка, където обучава деца да създават лампи от бутилки, захранвани от слънчевата енергия. Инициативата на французина и трогващите истории на африканските деца се превръщат в сензация.
Овиде споделя, че интернет компаниите, струващи милиарди долари са нищо без хората, които използват нови инструменти и създават оригинални, забавни и информативни неща.
„Тези неща, вдъхновени от човешките емоции, могат да бъдат използвани, за да всяват страх и ужас, но всеки ден виждам прекрасни моменти в разказани истории от YouTube, TikTok, Instagram, Twitter и други приложения. Може да е история, идваща от 100-годишна организация или от дете от Франция, но при всички случаи чувствам нещо: радост, гняв или научавам за свят, които не съм познавала досега. Убедена съм, че това ще продължи да се случва, независимо от новите начини за комуникация, които ще се появяват в бъдеще”, пише още тя.
Благодарност към страха: Всеки един бизнес се ужасява да не бъде заменен от технологиите, а това е хубаво за всички ни. Компаниите трябва да се стараят повече от всякога в стремежа си да продължат да правят хората щастливи. Някой оплаква ли се от дните, в които кабелните кампании разчитат за своите приходи на 95% от американските семейства, независимо какъв боклук са били техните продукти? Клиентите на магазини за търговия на дребно, услугите за наемане на автомобили, авиокомпаниите, банките и (да) медийните организации съществуват по-добре с компании, които вече не са изолирани от монополната икономика.
Благодарност към неправителствените организации и будните граждани, които подават сигнали: Ужасите от технологиите са истински. Точно заради това се нуждаем от учени и изследователи, които се посвещават в изучаването на това как дезинформацията се разпространява виртуално или как личните ни данни биват застрашени. Нуждаем се от хора, работещи с технологии, които да поемат риска да проговорят, когато вярват, че нещо не е наред. Имаме нужда от журналисти, които да хвърлят светлина върху славното и мрачното в технологиите. И въпреки че получават много оправдана топлина, ние се нуждаем от регулатори и законодатели, които да помогат в стремежа да защитим хората от недостатъците на технологичните промени.
„Всички понякога можем да сбъркаме, но съм благодарна, че има бдителни очи, които водят мощна отчетност“, завършва в коментара си Шира Овиде.