Предизвикателствата в икономическите отношения между България и Япония са в секторите на автомобилната индустрия и на износа на хранителни стоки. Мерките обаче са взети навреме. Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз (ЕС) и Япония вече дава ефект. Само за последните месеци се открити 200 000 работни места, благодарение на свалянето на митата върху определени стоки. Предстоят още нови инвестиции от ЕС в Азия, като процедурата по обявяването на самите проекти ще бъде напълно прозрачна и публична, заяви доц. д-р Боян Жеков, председател на JICA Alumni България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Устойчивата свързаност и качествена инфраструктура между ЕС и Япония
"Форумът за свързаност на Европа на тема "Свързаността между ЕС и Азия - изграждане на мостове за устойчиво бъдеще" е европейско-азиатски и е за инвестиции и свързаност. Той отчита нещо много важно: 40% от БВП в света се формира в Европа и Азия. Лидерите на ЕС и Токио дадоха сигнал, че се осъществяват инвестиционни проекти в бъдеще. Това е съвместният отговор на Европа и Япония във връзка със сигналите от Китай и тяхната политика "Един пояс, един път" и САЩ и тяхната"Америка преди всичко"".
Нови инвестиции
Инвестициите от ЕС в Азия ще се свързани с изграждане на 4800 км пътища и железопътна инфраструктура, 6 пристанища и 11 логистични центъра, съобщи Боян Жеков, допълвайки, че това са проекти, които започват да бъдат финансирани от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Азиатската банка за развитие.
Боян Жеков уточни още, че премиерът на Япония Шиндзо Абе обръща внимание на два важни региона - Западните Балкани и Прибалтийските републики.
"Вече участваме с Япония в съвместни действия относно Западните Балкани. Единият от началните проекти е свързан с обучение на експерти от всички балкански държави в София от японските специалисти по земетресения, бедствия и аварии", посочи още той.
Гостът обясни, че проектите ще се обявяват в единен регистър и всички икономически субекти в региона, приоритетно Европа и Япония, ще могат да се конкурират за реализирането на тези проекти на територията на азиатските държави - Армения, Азербайджан, Беларус, Украйна, Молдова.