Ще се задейства ли Драги?

Преди малко повече от месец Марио Драги обяви пред света, че в случай на съмнение ще облекчи още повече паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Предпоставката за това: Инфлационните очаквания и икономиката не се възстановят. Един месец - това не е много време за бизнес цикъла. Но преди решението за лихвените проценти на ЕЦБ през тази седмица наблюдателите се питат: Дали Драги ще го направи?

Досега проучванията показват, че най-много икономисти очакват действия да бъдат предприети през септември. Тогава централните банкери ще зададат нови прогнози за инфлацията и растежа. Но настроението се обърна. Според материал на Ройтерс 60% от инвеститорите сега очакват ЕЦБ да понижи лихвения процент по депозитите си с 10 базисни пункта още в четвъртък.

Commerzbank дори отива още по-далеч: анализаторите на германската банка вярват, че ЕЦБ ще понижи лихвените проценти с 20 базисни пункта. Понастоящем въпросните депозитни лихви са минус 0,4%. Банките трябва да плащат този процент, когато паркират пари в ЕЦБ.

Остава въпросът колко далеч може да отиде ЕЦБ, без да шокира пазарите. Тази стъпка неизбежно ще има последствия. Акциите биха могли да се подсилят от новините, да тласнат инвеститорите в реални активи като недвижимите имоти и да дадат подхранят онези, които предупреждават за балони на пазарите на акции и недвижими имоти. На валутния пазар спекулациите в петък пренасочиха курсовете: швейцарският франк се изкачи в петък до двугодишен връх. Едно евро струваше междувременно само 1,10 франка.

Не само ЕЦБ, а и големите централни банки по света свиват своите икономически прогнози. Търговският конфликт между САЩ и Китай оставя своя отпечатък. Икономическият растеж на Китай спадна до 6,2% през второто тримесечие, което е най-ниското ниво от 27 години.

Индустриалните поръчки се свиха значително и в Германия. Какво обаче е настроението сред мениджърите в Германия, ще покаже последният анализ на бизнес климата на Ifo в четвъртък.

Инвеститорите се тревожат не само от понижаващите се прогнози, но и от предупрежденията за печалби на големите корпорации. Наскоро химическата компания BASF, производителят на автомобили Daimler и най-големият производител на бутилиращи и пакетиращи съоръжения в света Krones предизвикаха раздвижване по пазарите. Полугодишните отчети, които са на дневен ред през следващите седмици, ще покажат повече за икономическите тенденции.

Освен споменатите BASF и Daimler, също и Deutsche Bank, Deutsche Börse и DWS ще разкрият своите данни. В чужбина на фокус ще са технологичните компании Alphabet и Amazon, както и швейцарската банка UBS.

В Европа очите се обръщат към Великобритания. До тази неделя членовете на торите трябва да решат кой ще поеме партията им след Тереза Мей. На 23 юли вероятно ще има ясен резултат. Изглежда, че Борис Джонсън ще я наследи - както в партията, така и като премиер. Поради това инвеститорите в чуждестранна валута трябва да следят паунда. Джонсън, подобно на конкурента си Джереми Хънт, флиртуваше с идеята за излизане на британците от Европейския съюз без споразумение.

Все още има време до 31 октомври за Brexit със сделка. В противен случай Великобритания ще напусне хаотично - при условие, че на британците не се даде друга отсрочка. Всъщност, крайният срок вече изтече в края на март. Според Commerzbank ново удължаване на срока не е изключено.

Но политическото напрежение е двигател не само на чуждата валута, но и на пазарите на суровини. Конфликтът между Съединените щати и Иран в Персийския залив се разпали, след като Иран атакува танкер на Обединените арабски емирства, а американците свалиха ирански безпилотен самолет. В петък Иран също така обсади британски петролен танкер в пролива Хормуз, тъй като той не се придържал към международните правила.

Не е ясно какво ще се случи там. Но перспективата, че един конфликт може да ограничи или дори да блокира важния Ормузски проток, повишава цените на петрола. През ормузкият пролив се транспортира около една пета от световния транспорт на петрол. До петък следобед цената на барел (159 литра) Брент се повиши с почти един процент до 62,50 долара. "Понастоящем пазарът на петрол, който вече е недостатъчно обслужван, вероятно ще отчете ръст на цените, вместо спад", коментира анализаторът Барбара Ламбрехт от Commerzbank.

Да не забравяме и Турция и нейната централна банка: в четвъртък турската централна банка ще вземе решение за основния лихвен процент. Това ще е особено интересно решение, защото турският президент Реджеп Тайип Ердоган неочаквано изхвърли на 6 юли бившия шеф на централната банка Мурат Четинкая. Ердоган отдавна настояваше за съкращения на лихвените проценти, което Четинкая не изпълни. Сега заместникът му Мурат Уйсал е на линия.

След смяната анализатори, интервюирани от Bloomberg, очакват намаление на основния лихвен процент с 20 базисни пункта. В момента турският лихвен процент е 24%, а инфлацията - 15%.